Читать «Злополука» онлайн

Агата Кристи

Злополука

— …И ти казвам, същата жена е, няма никакво съмнение!

Капитан Хейдок погледна пламенното, енергично лице на приятеля си и въздъхна. Искаше му се Еванс да не е толкова сигурен и толкова тържествуващ. По време на плаванията си старият морски капитан се беше научил да не се занимава с неща, които не го засягаха лично. Приятелят му, Еванс, бивш инспектор в Отдела за разследване на престъпления, имаше различна житейска философия. Неговото мото по-рано беше „да се действа съобразно с получената информация“ и го бе усъвършенствал до там, че сам търсеше информация. Преди инспектор Еванс беше много способен, бдителен полицай и заслужено си бе спечелил получения чин. Дори сега, след като напусна полицията и се установи в провинциалната къщичка на своите мечти, професионалният му инстинкт все още действаше.

— Не се случва често да забравя някоя физиономия — повтори самодоволно той. — Госпожа Антъни, да, това със сигурност е госпожа Антъни. Когато ми показахте госпожа Мероудин, веднага я познах.

Капитан Хейдок се размърда смутено. Мероудин бяха най-близките му съседи, изключвайки самия Еванс и това идентифициране на госпожа Мероудин като бивша героиня от шумен процес го натъжи.

— Било е много отдавна — каза доста нерешително.

— Девет години. Девет години и три месеца. Спомняш ли си делото? — попита Еванс, както винаги точен.

— Смътно.

— Оказа се, че Антъни е приемал арсеник и я оправдали — каза Еванс.

— А не трябваше ли?

— Нямаше никакви причини да не го направят. Това беше единствената възможна присъда при наличните доказателства. Абсолютно правилно.

— Тогава всичко е наред и не виждам защо да се тревожим — рече Хейдок.

— Кой се тревожи?

— Мислех, че ти.

— Съвсем не.

— Всичко е приключило — отсече капитанът. — Ако веднъж в живота си госпожа Мероудин е имала нещастието да бъде съдена за убийство и оправдана…

— Обикновено не се смята за нещастие да бъдеш оправдан — вметна Еванс.

Капитан Хейдок раздразнено продължи:

— Знаеш какво искам да кажа. Ако бедната дама е била подложена на това мъчително преживяване, не е наша работа да го раздухваме, нали?

Еванс не отговори.

— Хайде, Еванс. Дамата е била невинна, току-що го каза.

— Не съм казвал, че е невинна. Казах, че е била оправдана.

— Това е едно и също.

— Не винаги.

Капитан Хейдок, който понечи да изтръска лулата си, почуквайки я по страничната облегалка на стола, се спря, поизправи се и много оживено каза:

— Я чакай малко! Накъде биеш? Смяташ, че не е била невинна?

— Не бих казал това. Аз просто… не знам. Антъни имал навика да взима арсеник. Съпругата му го доставяла. Един ден, по погрешка, взел прекалено голямо количество. Дали грешката е била негова или на съпругата му? Никой не можа да каже и съдът много основателно я е оправдал поради липса на доказателства. Това е съвсем правилно и аз не намирам нищо нередно. Все пак бих искал да разбера.

Капитан Хейдок отново насочи внимание към лулата си и успокоително каза:

— Е, това не е наша работа.

— Не съм съвсем сигурен…

— Но положително…

— Чуй ме. Този човек, Мероудин… спомняш ли си… една вечер в лабораторията си се занимаваше с опити…