Читать «Злополука» онлайн - страница 3

Старият капитан сви рамене.

— Минали са девет години от тогава. Защо трябва сега да има друга „злополука“, както я наричаш?

— Не казах сега. Казах някой ден. Ако се появи нужният мотив.

Капитан Хейдок сви рамене.

— Е, не знам как ще го предотвратиш.

— Аз също — каза мрачно Еванс.

— Бих оставил тази работа. Никога не е излизало нищо добро от това да се месиш в живота на другите.

Но този съвет не беше приятен за бившия инспектор. Той бе търпелив, но решителен човек. Сбогувайки се с приятеля си, тръгна безцелно надолу към селото, прехвърляйки в съзнанието си възможностите за подходящи действия.

Когато се отби в пощата, да си купи няколко марки, той се сблъска с обекта на своите тревоги, Джордж Мероудин. Пенсионираният професор по химия беше дребен, замечтан човек, вежлив и благ, и обикновено напълно разсеян. Той го позна и приятелски го поздрави, навеждайки се да вдигне писмата, които при сблъсъка изпусна на земята. Еванс също се наведе и тъй като бе по-бърз, пръв ги взе и ги подаде на собственика им, като се извини.

Правейки това, ги погледна и адресът на най-горното внезапно събуди отново всичките му подозрения. На него беше написано името на добре известна застрахователна компания.

Мигновено взе решение. Простодушният Джордж Мероудин едва ли разбра как стана така, че двамата с бившия инспектор тръгнаха заедно из селото и още по-малко можеше да каже как се случи разговорът да се завърти около застраховката за живот.

За Еванс не беше трудно да постигне целта си. Мероудин сам доброволно го информира, че току-що си е направил застраховка „Живот“ в полза на съпругата си и поиска мнението на Еванс за въпросната компания, като обясни:

— Направих някои доста неблагоразумни инвестиции. В резултат приходите ми намаляха. Ако се случи нещо с мен, жена ми ще изпадне в нужда. Застраховката ще поправи положението.

— И тя не възрази? — попита небрежно Еванс. — Знаете ли, някои жени са против. Смятат, че такива неща носят нещастие.

— О, Маргарет е много практична. Изобщо няма предразсъдъци. Дори ми се струва, че първоначално това беше нейна идея. Не й хареса, че толкова се тревожа — каза, усмихвайки се Мероудин.

Еванс беше получил информацията, от която се нуждаеше. Скоро след това се разделиха и той мрачно сви устни. Покойният господин Антъни беше застраховал живота си в полза на своята съпруга няколко седмици преди смъртта си.

Свикнал да се осланя на инстинкта си, Еванс беше абсолютно сигурен в себе си. Друг въпрос беше как да действа. Не ставаше дума да арестува престъпник с окървавени ръце, а да предотврати извършването на престъпление и това беше много по-различно и по-трудно нещо.

През целия ден беше много замислен. Този следобед на местния площад щеше да има празник на консерваторите и той отиде там, като се впусна да участва в различни игри — познаване теглото на прасе, целене на кокосови орехи… През цялото време беше със същото изражение на пълно концентриране. Дори си позволи да даде половин крона на Зара, гадателката с магически кристал, като при това леко се усмихваше на себе си, спомняйки си какви мерки бе предприемал срещу гадателите, когато работеше.