Читать «Земя на славата» онлайн - страница 40

— Господарке, дойде пратеник от легиона.

— Доведи го, Надя — каза Сервилия, като опита да се усмихне, и щом жената излезе, изсумтя на Кабера:

— Веднага излез оттам!

Кабера се измъкна от ямата и когато Сервилия се обърна, за да посрещне пратеника, ловко пъхна една възглавничка под робата си.

Новодошлият беше доста зачервен и от усмивката на Надя зад гърба му Сервилия разбра, че му е направила някои предложения.

— Господарке, Цезар те вика. — Погледът му се премести към Кабера. — Теб също, лечителю. Конете чакат.

Сервилия замислено потърка ъгълчето на устата си, уж без да обръща внимание на начина, по който я гледаше куриерът, и попита:

— Синът ми ще бъде ли там?

Пратеникът кимна.

— Всички са повикани, господарке. Трябва да намеря само центурион Домиций.

— Това не е трудно. Той е горе — каза тя и със задоволство забеляза как червенината на мъжа слезе по врата му и надолу под туниката. Направо усещаше топлината, която се излъчваше от него.

— Ако бях на твое място, щях да изчакам малко — допълни тя.

Докато се настаняваха по местата си в дългата стая с изглед към двора, всички бяха напрегнати и се споглеждаха нервно. Юлий стоеше до прозореца и чакаше. Ветрецът от хълмовете повяваше през стаята и ги разхлаждаше, но напрежението беше почти болезнено. Октавиан се разсмя нервно, когато Кабера извади изпод робата си една копринена възглавничка; Рений стискаше прекалено силно чашата си.

Пазачът затвори вратата и слезе надолу по стълбите. Брут пресуши чашата си, усмихна се и се обади:

— Е, ще ни кажеш ли защо ни извика, Юлий?

Той се обърна към тях. Познатата умора беше изчезнала от лицето му и той стоеше изправен и бодър, бронята му блестеше.

— Приятели, Сервилия. Приключихме тук. Време е да се върнем вкъщи.

Настана миг тишина, после всички се развикаха и се разсмяха.

— Ще пия за това — каза Рений и вдигна чашата си.

Юлий разгърна карта на писалището си и всички се скупчиха около него. Юлий улови погледа на Сервилия и й се усмихна. Всичко щеше да е наред.

Докато мъжете обсъждаха проблемите около преместването на пет хиляди души, тя се замисли. Домът й току-що беше отворил — кой щеше да го управлява, ако тя тръгнеше? Анжелина не притежаваше достатъчно твърдост. Ако оставеше всичко на нея, след година вече щеше да управлява празен дом. Надя вероятно. Тя имаше сърце от кремък и достатъчно опит, но можеше ли да й се вярва, че няма да открадне половината от печалбата? Чу името си и това я изтръгна от мислите й.

— … но не и по суша, по това време. Сервилия ми даде идеята с пристигането си с търговския кораб. Ще напиша заповеди всеки минаващ оттук кораб да се задържа. Това обаче не трябва да се обсъжда с никого. Ако се разчуе, нито един кораб няма да влезе в пристанището.

— Защо тръгваш, преди да си приключил всичко тук? — попита тихо Кабера.

Разговорът около писалището стихна. Юлий също замълча, с пръсти върху картата.

— Приключих. Това не е моето място — отвърна той. — Ти сам ми го каза. Ако изчакам края на назначението си, Помпей ще ме изпрати някъде другаде, още по-далече, а ако откажа, това ще е последното ми назначение. Помпей никога не дава втора възможност. — Юлий потупа с пръст малкия знак за града, който обичаше. — В края на годината има избори за консули. Ще се върна и ще се опитам да спечеля едното място.