Читать «Земя на славата» онлайн - страница 39

— Кой ли е пък този? — промърмори Брут.

Войникът скочи от коня и отдаде чест.

— Цезар ви вика с Октавиан, господарю.

Брут кимна и се подсмихна.

— Веднага, нали? — После се обърна към любимите си извънредни. — Какво ще стане, ако командирите ви бъдат убити при първата схватка? Ще настане ли хаос? Продължете без нас. Ще очаквам пълен доклад, когато се върнете в лагера.

Октавиан и Брут тръгнаха след пратеника, но след малко препуснаха и изпревариха уморения му кон.

Кабера прокара пръсти по синята коприна с детинско удоволствие, раздвоен между учудването и присмеха от скъпото обзавеждане, което Сервилия беше докарала с кораб за „Златната ръка“. Търпението й започваше да се изчерпва.

— Нали разбираш — почна отново тя, — искам да създам репутация на чист дом, а някои от войниците дори използват вар, за да прикрият язвите си…

— Всичко е заради удоволствието! — прекъсна я Кабера и й намигна многозначително. — Бих искал да умра в място като това. — И когато тя се намръщи, пристъпи към ямата с копринени възглавнички, подредени под нивото на пода. Погледна я за позволение, но Сервилия твърдо поклати глава.

— Юлий каза, че имаш добри познания за кожните болести. Ще ти платя добре, за да си на разположение на дома и… — И млъкна, понеже старецът скочи в ямата, тръшна се на възглавничките и зацъка с език.

— Работата не е трудна — продължи тя настойчиво. — Момичетата ми ще разпознаят проблема в момента, в който го видят, но ако има спор, искам да има някой, който да прегледа… въпросния мъж. Само докато успея да намеря постоянен лекар от града. — Загледа учудено как лечителят се завъргаля из възглавничките.

— Ще ти плащам по пет сестерции на месец.

— Петнайсет — отвърна Кабера, внезапно станал сериозен, и когато тя премигна изненадано, приглади робата си с плавни движения на пръстите си.

— Няма да кача повече от десет, старче. За петнайсет мога да си наема местен лекар, който да живее тук.

Кабера изсумтя.

— Те не знаят нищо, а и ще се лишиш от една стая. Дванайсет, но няма да се занимавам с бременни. За това ще трябва да си намериш някой друг.

— Не управлявам долнопробен бардак — сопна се Сервилия. — Моите момичета познават лунния цикъл както всички жени. Ако случайно забременеят, плащам им да си тръгнат. Повечето се връщат, като отбият бебетата си. Десет е последното ми предложение.

— Изследването на окапващи войнишки пишки си струва дванайсетте сестерции — весело й отговори Кабера. — Също така бих искал няколко от тези възглавнички.

Сервилия скръцна със зъби.

— Те струват много повече от услугите ти, старче. Добре, дванайсет, но възглавничките остават.

Кабера плесна доволно с ръце.

— Мисля, че първия месец трябва да ми платиш в аванс. И е добре да изпием по чаша вино, за да скрепим договора, нали?

Сервилия отвори уста, за да възрази, но чу зад себе си деликатно покашляне. Беше Надя, едно от новите момичета, които беше довела в дома — жена с почернени клепачи и толкова твърд поглед, колкото беше меко тялото й.