Читать «Земя на славата» онлайн - страница 229

— Баща ми ме е обещал на него. Казвал ли ти е? — внезапно попита тя. Малко заваляше думите. Брут спря и я погледна.

— Не.

— Клавдия казва, че трябва да съм поласкана. Той дори не е бил консул, когато са направили уговорката, а сега ще съм съпруга на диктатор.

— Ще те отведе далече оттук — тихо каза Брут.

— Към какво? За да ме гримират всеки ден робите и да не мога да яздя? Виждала съм жените на сенаторите. Гарги с хубави дрехи. И всяка нощ ще лягам със старец. Баща ми е жесток.

— Да, понякога е жесток — отвърна Брут. Щеше му се да й разкаже за жалката бедност, която беше виждал в града. Като съпруга на Помпей тя никога нямаше да познае глад или страх. Юлий беше направил хладен избор за дъщеря си, но имаше и по-лоши съдби, пък и това му беше донесло Галия. Брут внезапно видя как бракът ще свърже семействата — и може би да даде на Юлий наследник.

Колкото и да харесваше момичето, не можеше да не отбележи колко трябва да е била пазена, за да не опознае света такъв, какъвто е.

— Кога ще отидеш при него? — попита той.

Тя гневно отметна косата си.

— Вече трябваше да съм отишла, ако баща ми не беше далече. Просто любезност от страна на двамата. Сделката е сключена отдавна и пратеникът на Помпей вече пристигна — мили думи и подаръци. Достатъчно злато и сребро, за да се задуша. Ако можеше да видиш цената на роба, който изпратиха…

— Не, момиче, ти няма да си робиня за него. Нали носиш кръвта на баща си. За нула време ще започнеш да го въртиш на пръста си. Ще видиш.

Тя се приближи и той отново усети аромата на цветя. Тя пристъпи още една крачка и той я хвана за китките.

— Сега за какво мислиш? — Гласът му беше прегракнал. Нищо от това не му се струваше реално, още повече в полумрака. Гледаше бледата линия на шията й в сенките.

— Мисля, че няма да отида при него девствена — прошепна тя и се наведе, така че устните й докоснаха гърлото му. Той усети трепкащата топлина на дъха й и вече нищо друго нямаше значение.

— Да — успя да каже. — Няма.

Пусна китките й и смъкна чаршафа до кръста й. Гърдите й бяха бледи и идеални в тъмнината, с твърди зърна. Чу как дъхът й се ускорява, когато прокара ръка по гърба й, и усети, че трепери.

Започна да я целува, докато устата й не разтвори топлината си за него. Без повече думи я вдигна на ръце до една купа сено и я положи на нея. Раните му бяха само някаква далечна болка, която едва усещаше, докато се събличаше. Дъхът му беше пресекнат. Наложи си да се движи бавно, когато се наведе над нея, и нежните й устни отново се отвориха, за да извика.

Групата, която се събираше в двора, за да се върне в Рим, беше различна от прашните ужасени бегълци, които бяха потропали на портите преди почти два месеца. Клавдия беше казала на децата, че могат да идват да я виждат винаги когато поискат — едно-две трябваше да бъдат откъснати насила от нея. Старата бавачка обожаваше младите си питомци и тя плачеше.

Табик се изнервяше все повече всеки ден, прекаран извън града, и едва имаше търпение да тръгне сега, когато моментът най-после беше дошъл. Единствен той вече беше ходил няколко пъти до града — веднага щом забеляза, че портите отново се охраняват от легиона на Помпей. Работилницата беше оцеляла, въпреки пожарите в района. Вярно, беше ограбена, но огромната пещ, която беше сърцето на работата им, беше недокосната. Табик вече чертаеше планове за нова врата и ключалки, с които да смени счупените. Тъкмо неговите разкази за възстановеното спокойствие в града бяха довели докрай престоя им в имението. Помпей беше безжалостен в унищожаването на водачите на бандите и поне през деня градът беше започнал отново да прилича на себе си. Имаше слухове, че Крас е пратил огромна сума на сената, а стотици дърводелци се бяха заели с възстановяването му. Щеше да мине доста време, преди гражданите отново да помислят за лукс като бижута, но пък Табик щеше да е готов да им го осигури. Това щеше да е още една стъпка към забравянето на ужаса на размириците.