Читать «Земя на славата» онлайн - страница 219

— Нито дума, момчета. И не помръдвайте, докато не ви кажа.

С отвратено сумтене един от мъжете хвърли факлата си на земята и си тръгна. Още двама го последваха, а останалите мълчаливо се спогледаха. После, на групи от по двама-трима, си тръгнаха и те и на улицата остана само шепа мъже.

— Ако бях отмъстителен, щях да ви посека на мига — каза Брут. — Хайде, махайте се. Не може да стоите тук цяла нощ.

Един от тях направи грозна гримаса.

— Знаеш, че Клодий няма да остави това да ти се размине. На сутринта ще обърне и ада наопаки.

— Може би. Но може и да успея да поговоря с него преди това. Може да се окаже разумен мъж.

— Не го познаваш май. — Мъжът се подсмихна.

Брут започна да се отпуска.

— Няма ли да се прибирате вече де? Наистина е доста студено.

Мъжът погледна последните двама от придружителите си.

— Мисля, че да. Вярно ли е това, което каза?

— Кое по-точно? — отвърна Брут, мислеше за несъществуващите лъкове.

— Че си приятел на Цезар?

— Като братя сме — отвърна Брут небрежно.

— Той е добър римлянин. Някои от нас няма да имат нищо против да го видят да се завръща. Поне тези със семейства.

— Е, няма да кисне вечно в Галия — отговори Брут.

Мъжът кимна и изчезна в тъмнината с приятелите си.

Глава 36

Цяла седмица Брут спа на пода в магазина. В нощта след проваленото нападение отиде до къщата на Клодий в центъра на града, но видя, че е по-добре защитена и от крепост и пълна с въоръжени мъже. С дните усещането му за беда само се засилваше. Все едно градът бе затаил дъх.

Въпреки че Табик прие съвета му и бе преместил семейството си, Александрия ставаше все по-раздразнителна с всеки ден, в който й се налагаше да спи на твърдия под. Цялата й собственост беше в новата къща — от стените и пода до запасите ценни метали и огромните пещи. Тя нямаше да ги изостави и Брут не можеше да се върне на север, докато усещаше опасността.

Четиримата младежи също останаха с тях. Табик им беше предложил заплата като постоянна охрана, но те отказаха пари — за тях Брут бе станал полубог, който ги беше извикал на помощ. В замяна Брут прекарваше по няколко часа всеки ден, за да ги обучава как да използват мечовете си.

Напрегнатите тълпи оредяваха към пладне, когато хората си даваха почивка за обяд. Тогава Брут излизаше с един-двама от младежите — за храна и информация. Винаги можеха да приготвят топла храна в пещите, но обичайните клюки по пазарите сякаш бяха на свършване. В най-добрия случай Брут можеше да улови само откъслечна информация тук-там. Липсваше му присъствието на майка му в града — без нея нямаше как да разбере подробности за срещите в сената. Усещаше увеличаващата се ярост и напрежение, които обвиваха все по-плътно града с всяка изминала нощ.

Въпреки че Помпей се беше върнал в Рим, по улиците нямаше никакъв ред, особено след мръкване. Нощем Брут и останалите се будеха по няколко пъти от врявата на сбивания. От покрива можеха да видят далечния блясък на огньове в лабиринта на уличките. Бандитите не направиха втори опит да нападнат работилницата, но Брут се притесняваше, че господарите им са им възложили някоя доста по-сериозна задача.