Читать «Земя на славата» онлайн - страница 218

— Нямате работа тук. Аз съм командирът на Трети Галски и ви казвам да се приберете в домовете при семействата си. Имам стрелци с лъкове на покрива. Не се посрамвайте да нападнете старците и жените в тази къща.

За момент му се прииска Юлий да е с него. Юлий щеше да намери думи, за да ги накара да се откажат. И несъмнено накрая щяха да го понесат по улиците и да се влеят в новия му легион. Самата мисъл за това накара Брут да се усмихне въпреки напрежението и тези, които видяха усмивката му, се поколебаха. Някои се размърдаха в тъмнината. Ако Брут имаше два дни, може би щеше да събере неколцина добри бойци, които да постави на покрива, но сега там беше само синът на Тед — и беше невъоръжен.

Внезапен трясък накара всички да подскочат — една керемида падна от покрива и се пръсна на плочника. Никой не пострада, но Брут видя, че натрапниците нервно поглеждат нагоре. Зачуди се дали е било случайно, или след миг младежът ще последва керемидата и ще се изтърси сред тълпата като смотаняк, какъвто всъщност беше.

— Махай се! — извика някой от тълпата. Останалите изреваха в знак на съгласие.

— Аз съм войник на Рим, кучи сине! — извика Брут. — Не бягам от роби. Не бягам от племената в Галия. Да не сте по-добри от тях?

Виждаше, че това не са войници. Мотаеха се и се побутваха, но никой нямаше властта да ги накара да тръгнат срещу мечовете на мъжете пред магазина.

— Ще ви кажа още нещо — изкрещя Брут. — Мислите, че сте защитени, нали, момчета? Когато Цезар се върне от Галия, ще намери всеки, който е заплашвал приятелите му. Сериозно говоря, момчета. Всичко се знае. На някои от вас вече им е платено за това. Има списък с имената ви и къде да ви намерят. Повярвайте ми. Цезар няма да ви прости.

В тъмнината нямаше как да е сигурен, но му се стори, че тълпата намалява и последните започват да се измъкват. Без значение с какво ги държеше Клодий, името на Юлий от години се четеше на всеки ъгъл и всички знаеха, че той не прощава.

След малко пред Брут и четиримата младежи останаха само петнайсетина души, несъмнено първоначалната група, която Клодий беше изпратил да подпали работилницата. Никой от тях не можеше да се откаже, защото на следващата сутрин щеше да бъде измъкнат грубо от леглото си. Брут виждаше, че лицата им блестят от пот, и им заговори по-спокойно: знаеше, че отчаянието им може само да нарасне при заплахи.

— Ако бях на ваше място, момчета, щях да се махна от града за известно време. Ариминум е достатъчно спокоен и там винаги има работа по доковете за онези, които нямат нищо против да се поизпотят малко.

Те се заозъртаха хем гневно, хем нерешително назад. Все още бяха прекалено много, за да може Брут да смята, че ще успее да ги победи, ако нападнат. Оръжията им отразяваха светлината на факлите, а в твърдите им лица нямаше и следа от слабост. Той погледна младежите от двете си страни, забеляза колко са напрегнати и прошепна: