Читать «Земя на славата» онлайн - страница 217

— Ще заведа жена ми и децата при сестра й за няколко дни — каза Табик. — После ще мина през старата улица и ще видя дали не мога да доведа две жилави момчета за тази нощ. Залостете вратата и ме чакайте.

Хората на Клодий се върнаха по тъмно, с лампи, за да изгорят магазина. Синът на Тед се спусна по стълбите, за да ги предупреди, и Брут изруга. Беше взел сребърната си броня и сега я навличаше. Огледа разнородната група, която се беше събрала около пещта. Табик беше довел четирима младежи от работилниците по старата им улица. Имаха добри оръжия, но Брут се съмняваше, че ще могат да направят нещо повече от това да мушкат с тях напосоки. През последния час преди падането на тъмнината ги беше обучавал на значението на повторната атака. Сега очите им блестяха на светлината на лампата, докато гледаха воина в сребърна броня, който стоеше пред тях.

— Ще трябва да излезем и да ги пресрещнем вън, щом са дошли да палят. И е добре да имаме ведра с вода, в случай че ни отблъснат. Ако са много, ще е… трудно. Кой идва?

Четирите момчета вдигнаха като един мечове си. Тед също вдигна ръка, но Брут поклати глава.

— Ти не. Навън един повече няма да е от значение, но ако минат през нас, някой трябва да е тук да пази Александрия. Не искам да е сама.

Брут я погледна и се навъси. Тя беше отказала да отиде със съпругата и децата на Табик и сега той се боеше за нея.

— Ако влязат, Тед ще ги задържи, докато ти стигнеш до задните стълби, нали? Синът му ще те преведе по уличките. Тук не е място за теб, особено ако са голяма група. Знаеш какво може да ти се случи.

Предупреждението му я постресна, но тя все пак вирна брадичка.

— Този магазин е мой. Няма да бягам.

Брут я гледаше, раздвоен между възхищението и гнева. Хвърли й една малка кама и тя ловко я хвана във въздуха и провери острието. В мрака кожата й беше бяла като мляко.

— Ако минат през нас, ще ти потрябва — каза й нежно той. — Не искам да се притеснявам какво могат да ти направят.

Преди тя да отговори, крясъците на улицата се засилиха и Брут въздъхна, извади меча си и разкърши рамене.

— Добре, момчета. Почваме. Правете каквото ви казах и ще имате спомени, на които да се радвате. Паникьосате ли се, майките ви ще носят траур. Ясен ли съм?

Табик цъкна с език, а младежите кимнаха мълчаливо, изпълнени със страхопочитание към сребърния воин. Без да ги чака, Брут тръгна към вратата и я отвори със замах. По бронята му заиграха оранжеви отблясъци.

Брут сухо преглътна, когато видя колко много мъже са изпратени, за да им дадат урок. И все пак тълпата се люшна назад, щом той излезе с младежите. Бяха само петимата, рамо до рамо, но едно беше да плашиш кротки занаятчии, а съвсем друго да нападнеш добре въоръжени мъже. Пък и всички в тълпата познаха сребърната му броня и виковете и смехът изведнъж секнаха. Брут чуваше пукането на факлите им, докато те го гледаха зяпнали; очите им отразяваха мътната оранжева светлина и блестяха като на глутница кучета.

Рений му беше казвал, че един силен мъж може да се справи с тълпа, ако поеме инициативата и я задържи. Беше казал и че най-голямата заблуда на тълпата е да разчита на броя си. И че никой не очаква сериозно да умре, когато е заобиколен от приятели, и че тази увереност може да ги накара да се втурнат срещу мечове, срещу които не биха се осмелили да се изправят сами. Брут се надяваше да не са пили. Пое си дълбоко дъх и извика: