Читать «Земя на славата» онлайн - страница 214

Знаеше, че неговото предимство е във факта, че мъже като Херминий искаха парите си повече, отколкото главата му. Ако бъдеше отвлечен и откаран в Рим, нямаше да получат нищо. Въпреки това, когато излизаха, мъжете му носеха плащове върху броните си, а Юлий избягваше домовете на хора, които биха могли да го познаят.

Беше се отдал на Сервилия и любовта им беше като вода в пустинята. Не можеше да утоли жаждата си и миризмата на тялото й непрекъснато беше по кожата и в дробовете му. Когато зимата започна да отминава и дните се удължиха, самата мисъл, че трябва да се раздели с нея, му причиняваше почти физическа болка. Понякога си мечтаеше да я вземе със себе си или поне да я убеди да посети новите земи, които беше завзел за Рим. Хиляди заселници вече живееха в именията си в девствените земи и можеше да й обещае поне някакви удобства.

Това беше само мечта и двамата го знаеха, дори когато обсъждаха как ще си построят малка къщичка в римската провинция. Сервилия можеше да напусне Рим толкова, колкото и самият сенат. Градът беше част от нея и далече от него тя беше загубена.

От нея Юлий научи колко далече са стигнали Клодий и Милон в господството си над бедните райони. Надяваше се увереността на Помпей да не е неуместна и отново му написа писмо, в което му обещаваше подкрепа, ако иска да направи гласуване за диктатура. Макар да знаеше, че никога не би могъл да му има пълно доверие, малцина бяха тези, които притежаваха силата и способността да контролират своенравния Рим и идеята беше добра. Превръщането на Помпей в диктатор беше много по-приемливо от анархията.

Когато зимните мразове започнаха да омекват, на Юлий вече му беше омръзнала бледата имитация на Рим, която представляваше Ариминум. Жадуваше снеговете по планините да се стопят, въпреки че това го измъчваше с тайна вина и страх. Всеки ден го приближаваше до момента, в който или щеше да види как най-старият му приятел се завръща, или щеше да знае, че трябва да мине през проходите без него.

Глава 35

Брут беше сменил плаща си за последния етап от пътя на юг към Рим. Въпреки че въздухът все още беше студен, това не беше нищо в сравнение със студа на Галия, а и ездата го топлеше. Конят, с който бе тръгнал, беше останал далече назад, още на първия пост на легионите по Виа Фламиния. Беше платил да се грижат за него и щеше да си го вземе при последната смяна на връщане. Системата му позволяваше да сменя конете на всеки трийсет мили и той взе разстоянието само за седем дни.

След първата радост от преминаването през градските порти всичко се вгорчи. Рим в много отношения изглеждаше същият, но инстинктът му на воин веднага го накара да застане нащрек. Писмата на Александрия би трябвало да го подготвят за промяната, но тя не беше успяла да предаде усещането за паника, надвиснало във въздуха. Половината мъже, покрай които минаваше, бяха въоръжени по един или друг начин — нещо, което тренираното му око забелязваше веднага. Усещаше непознато преди напрежение по улиците на родния си град. Никой не висеше по ъглите да разговаря. Рим беше почти като град под обсада и Брут несъзнателно започна да подражава на останалите, докато бързаше към работилницата на Александрия.