Читать «Земя на славата» онлайн - страница 213

— Юлий, знаеш, че съм направил много за теб. Знаеш колко битки съм спечелил за теб. Бях твой меч през всичките тези години и винаги съм бил напълно лоялен. И в първия момент, когато усетиш прилив на гняв, ме заплашваш с въже?

Приближи лицето си до неговото.

— Ти си се забравил! Аз съм до теб от началото. И какво ми е спечелило това? Хвалиш ли ме, както хвалиш Марк Антоний? Даваш ли ми десния фланг, когато рискувам живота си за теб? Не, идваш тук и ме заплашваш, все едно съм ти куче!

Юлий само го зяпаше, онемял от яростта му. Устата на Брут се изкриви от горчива ирония.

— Много добре те разбрах, Юлий. Вашите отношения не са моя работа. Тя ми даде ясно да го разбера предишния път. Но няма да стоя тук и да гледам как прекарвате зимата… в подновяване на връзката си. Достатъчно мило ли го казах?

За момент Цезар не можа да му отговори. Искаше да намери думи, които да облекчат болката на приятеля му, но след заплахата му думите щяха да са безсмислени. Накрая стисна зъби и се отдръпна зад студенината.

— Няма да те спирам, щом искаш да си тръгнеш.

Брут поклати глава.

— Прав си. И за двама ви ще е неприятно да съм ви свидетел. Ще отида до Рим до пролетта. Нищо не ме задържа тук.

— Щом искаш — отвърна Юлий.

Брут не отговори, само кимна и продължи с четкането на коня. Юлий стоеше в болезненото мълчание, макар да знаеше, че трябва да каже нещо. Брут мърмореше нежно на коня. После го яхна и погледна надолу към мъжа, на когото държеше най-много на света.

— Как ще свърши този път според теб? Ще я удариш ли?

— Не те засяга — отвърна Юлий.

— Не искам да се отнасяш с нея като с някое от твоите завоевания, Юлий. Чудя се кога най-после ще си доволен? Дори Галия не ти е достатъчна, та строиш нови двайсет кораба. Кампаниите все някога трябва да свършват, Юлий, никой ли не ти го е казвал? Легионите трябва да се приберат вкъщи, когато войната свърши, а не да започват нова и нова.

— Върви в Рим — отвърна Цезар. — Почини си през зимата. Просто запомни, че ще имам нужда от теб през пролетта.

Брут се загърна в коженото си наметало. Имаше достатъчно злато в кесията, за да си купува храна по време на пътуването на юг, а и искаше да се махне оттук. Въпреки това, като погледна нещастното лице на приятеля си, осъзна, че не може просто така да пришпори коня и да тръгне, без да е казал още нещо.

— Ще дойда.

Крас и Помпей тръгнаха за Рим на следващата сутрин и оставиха Юлий пълен господар на къщата. Само след седмица той отново влезе в коловоза на ежедневието си. Сутрин пишеше писма и доклади с Адан, а със Сервилия прекарваше останалата част на деня. Ходеше с нея до корабостроителниците на запад — държаха се така, все едно са младоженци. Юлий благославяше идеята й да дойде при него. След изтощителната кампания в Галия беше истинско удоволствие да посещава театрите на римския град и да слуша родния си език от хората по пазарите. Това го караше да копнее да види Рим отново, но дори и в Ариминум трябваше да е предпазлив. Ако римските лихвари откриеха, че се е върнал в страната, щяха да настояват да си плати дълговете, а на него му беше останало съвсем малко, колкото да покрие разходите на хората си през зимата.