Читать «Земя на славата» онлайн - страница 209

— Тук, Юлий — каза Крас и му подаде лампата.

Юлий видя почти детинското удоволствие на сбръчканото му лице и това го обърка. Отвори, влезе и затвори вратата.

Сервилия никога не бе изглеждала по-красива. Юлий замръзна, когато я видя, после потърси място, където да остави лампата — това внезапно му се стори ужасно трудно.

Стаята беше затоплена — в огромната камина, достатъчно висока, за да застане в нея прав, пламтеше огън. До тях не достигаше и полъх от бушуващия зимен вятър. Юлий се опиваше от вида й… а тя го гледаше, без да продума, легнала на дългата кушетка. Беше с тъмночервена дреха, с цвета на кръв. Юлий не знаеше какво да каже и само я гледаше.

— Ела — каза тя и протегна ръка към него. На китката й звъннаха сребърни гривни. Той пристъпи към нея, ръцете им се докоснаха и той потъна в прегръдката й. Целунаха се. Нямаше нужда от думи.

Помпей съжаляваше, че е излязъл на студа, но разяждащото любопитство не го напускаше. След като внесоха сандъците със злато, той мина по редицата мълчаливи войници, като съвсем естествено влезе в ролята си на римски офицер. Те бяха застанали мирно и бяха отдали чест веднага щом се появи и сега проверката му беше естествена, почти очаквана.

На практика Помпей се чувстваше отговорен за Десети. Негова беше идеята Първородните да се смесят с един легион, който се беше посрамил в битка, и той изпитваше почти собственически интерес, когато четеше докладите на Юлий пред сената. Легионерите от Десети се бяха превърнали в най-доверените мъже на Юлий и не беше изненада да ги види тук, на тази тайна среща.

Помпей заговори един-двама и те отговориха на въпросите му нервно, гледаха право напред. Трепереха от студ, но стискаха зъби, тъй като не желаеха да проявяват слабост.

Сенаторът спря пред центуриона и го поздрави за дисциплината на хората му.

— Как се казваш? — попита той, въпреки че знаеше.

— Регул, господарю — отвърна мъжът.

— Имах удоволствието да кажа на сената колко добре се справя Десети в Галия. Трудно ли беше?

— Не, господарю — отговори Регул.

— Чух, че легионерите смятат чакането за най-трудната част от войната.

— Това не е проблем, господарю.

— Радвам се да го чуя, Регул. От това, което чух, мечовете ви не са имали възможност да ръждясат. Несъмнено ви предстоят още битки.

— Винаги сме готови, господарю — отвърна офицерът.

Крас се върна в топлата стая. Синът му беше там и го чакаше. Възрастният сенатор се приближи към него; целият сияеше.

— Толкова бях горд с теб, момче. Юлий спомена името ти на два пъти в докладите до сената. Добре си се справил в Галия. Толкова добре, колкото очаквах. А сега готов ли си да ръководиш легион вместо баща си?