Читать «Земя на славата» онлайн - страница 202

Извънредните излетяха като стрели, прицелени право в царя. Преди неговите конници да могат да реагират, той беше обграден и свален от коня си. Римляните направиха кръг пред лицето на враговете си и препуснаха обратно през пролуката в стената — а царят им беше преметнат на седлото на Брут.

Юлий отвори портите и Десети излезе триумфално навън. Престорената паника и страх бяха изчезнали и римляните удариха с рев обърканите сенони. Нападаха ги с копия и мечове и ги отблъскваха все по-далече и по-далече от лагера и техния пленен цар. Отворът в стената бързо беше запълнен с каруци, приготвени точно за тази цел. Юлий скочи на седлото, за да препусне след бойците си, като погледна назад, за да се увери, че укреплението отново е защитено.

Беше им необходима безлунна нощ, за да издигнат фалшивата стена, и беше доста трудно да го направят, но тя си свърши работата добре. Царят на сеноните беше жизненоважен за напредването им, защото беше човек, който умееше да отговори на всяка бойна стратегия със скорост и интелигентност. Изваждането му от битката беше важна стъпка към разгромяването на племето.

Юлий препускаше към предната линия на Десети и виждаше удоволствието на бойците от това, че е с тях. Легионите от Ариминум държаха позицията си, както им беше наредено, и Десети можеше да удари сеноните в тил, така че да ги притиснат между двете армии.

В момента, в който Десети стигна до линиите на сеноните, Юлий усети разликата между бързоподвижните ездачи и пешаците. Сеноните бяха разчитали прекалено много на своя цар и без него бяха на ръба на паниката.

Въпреки че се опитваха да действат на групи, както им беше заповядал царят им предишните дни, сърцето на дисциплината беше изчезнало. Вместо организирано да се отдръпнат за тактическо предимство, двете групи се объркваха една друга в опитите си да се организират. Десети ги събори от седлата им и продължи. Конете без ездачи тичаха по бойното поле и скоро сеноните бяха разбити. Хиляди хвърлиха оръжията си на земята и се предадоха, когато новината за залавянето на царя се разпространи.

На три мили по-нататък се намираше най-големият им град и Юлий поведе Десети към него веднага щом войниците бяха обезоръжени и вързани като роби. Цената за тях още повече щеше да натъпче сандъците му, а градът се славеше като богат. След като платеше дължимото на сената, се надяваше все още да има достатъчно, за да ускори строежа на флотата си и най-после да е в състояние да пресече тъмния канал между Галия и островите. Бяха пленили девет от корабите на венетите, но щеше да има нужда от още двайсет галери, за да може да превози през морето по-голяма група, а не само съгледвачи. Още една година, за да ги доизгради, и после щеше да прекара най-добрите си мъже до земите, където не беше стъпвал римски крак.

Докато Десети маршируваше към укрепленията на сеноните, Юлий се смееше на глас, въодушевен от тази перспектива, въпреки че умът му беше изпълнен с хилядите подробности по оборудването и управлението, за да предприеме тази битка. Трябваше да се срещне с делегация на три племена на морския бряг след два дни и очакваше те да му донесат данък и нов договор. След като флотата на венетите беше потопена или извлечена на сушата, цялата северна част се беше предала. Сега, след като и заплахата от сеноните беше премахната, половината Галия беше негова. Към този момент вече нямаше племена, които да не са чували за легионите му. Галия жужеше от новините за завоеванията му и рядко минаваше ден, без вождовете им да пристигат в лагерите му и да чакат за подписа му под мирните договори. Адан непрекъснато беше зает и трябваше да назначи още трима писари, за да се справят с безкрайното преписване и преводи.