Читать «Земя на славата» онлайн - страница 201

Осъзна, че все още стиска ножа, и с болка отпусна пръстите си. Чувстваше се стар до волската сила на Клодий. Част от него искаше да измие кръвта от кожата си и да се потопи в гореща баня на някое уединено и преди всичко сигурно място, но той знаеше, че от него се очаква повече. Хиляди мъже стояха достатъчно близо, за да го чуят, и преди падането на нощта историята за нападението щеше да се разказва във всяка работилница и кръчма в града.

— Закъснявам за сената, приятели — каза той и гласът му се изпълни с нарастваща сила. — Почистете кръвта, преди да се върна. Данъците за зърното няма да бъдат отложени заради никого.

Това не беше много по силата на логиката, но Клодий цъкна с език.

С Крас до рамото си, Помпей мина през шпалира от мъже на Клодий. Мнозина наведоха с уважение глави.

Десети се оттегли в паника, подредените му линии се бяха разбъркали в хаоса на пълния погром. Хиляди конници на сеноните ги преследваха, откъсваха ги от основната битка, където легионите от Ариминум се биеха здраво и удържаха линията.

Укрепеният лагер от предишната нощ беше на не повече от миля и бягащият Десети я измина с невероятна бързина — и Юлий беше с тях. Извънредните покриваха тила срещу яростните атаки на сеноните и нито един от легионерите не беше убит. Стигнаха до тежките порти на укреплението и се втурнаха вътре.

Сеноните се оказаха трудни противници. Юлий беше загубил много хора от Трети Галски в засада в гората, а и други след това. Племето се беше научило да не започва открита битка срещу легионите. Вместо това сеноните нападаха и се измъкваха, използваха конницата си, за да тормозят римските сили, без да им позволяват да ги приклещят на място, където могат да ги разбият.

Извънредните последваха мъжете от Десети през портите на укреплението и ги затвориха. Ситуацията беше унизителна, но укреплението беше издигнато точно с тази цел. Освен че им осигуряваше защита през нощта, то им даваше възможност да се оттеглят и да спечелят по-силни позиции. Конниците на сеноните крещяха и свиркаха, докато обикаляха около укрепените стени, но бяха достатъчно предпазливи, за да не навлизат в обсега на стрелите. Вече на два пъти Юлий бе принуждаван да изтегли целите си сили зад стените и сеноните дюдюкаха, че отново са го принудили да се оттегли.

Царят им яздеше с тях. На копията, които бяха вдигнати от двете му страни, се вееха дълги знамена. Юлий гледаше от стените на укреплението как водачът на сеноните размахва меча си към мъжете в крепостта и им се подиграва. Озъби се и викна:

— Хайде, Брут!

Сеноните нямаха изглед към полето и радостните им викове продължиха необезпокоявани. Заради тропота на своите коне те не можеха да чуят извънредните, които се събраха и се втурнаха в галоп през обширния лагер, право към стената до портата.

Докато те набираха скорост, петдесет мъже от Десети с дълги колове събориха нарочно направения слаб участък на стената. Тя падна точно както Юлий беше планирал, и се отвори достатъчно широка дупка, за да могат през нея да преминат петима конници наведнъж.