Читать «Земя на славата» онлайн - страница 167

Морбен устоя на изкушението да се присъедини към тях срещу врага, въпреки че имаше огромно желание да тръгне. Но никой вожд на едуените не можеше да отсъства толкова дълго от земите си, без узурпатори да започнат да се домогват до мястото му. Юлий се сбогува с него на границата на римската провинция. Строените легиони чакаха, изпълнени с напрежението на хрътки преди лов.

Морбен огледа смълчаните редици, очакващи заповедта на пълководеца си, и поклати глава, впечатлен от дисциплината им. Неговите собствени войници обикновено се мотаеха безцелно насам-натам, щом спираха за почивка. В сравнение с тях римляните бяха едновременно потискащи и ужасяващи. Морбен се поколеба, после зададе въпроса, който се въртеше в ума му, откакто видя силата на армията, тръгваща срещу Ариовистус.

— Кой ще пази земите ти, докато те няма?

Тъмните очи на Юлий пронизаха гала.

— Ти, Морбен. Но те едва ли ще имат нужда от охрана.

Морбен го погледна подозрително.

— Има много племена, които може да поискат да се възползват от предимството на отсъствието ти, приятелю. Хелветите може да се върнат, а алоброгите биха откраднали всичко, което могат да вдигнат.

Юлий нахлузи шлема си — желязното лице му придаваше вид на внезапно оживяла статуя. Нагръдникът му блестеше от масло, почернелите му ръце бяха яки, целите в бели линии от белезите, които се открояваха на по-тъмната кожа.

— Те знаят, че ще се върнем, Морбен — отвърна Цезар и се усмихна под желязната маска.

След първата миля Юлий свали шлема си. От горещината в очите му се стичаше лютива пот и замъгляваше погледа му. Въпреки най-добрите си намерения, Александрия никога не беше вървяла сто мили в броня, независимо колко добре изработена е тя.

Когато стигнеха до селище, Юлий приемаше зърно или месо като данък. Храната никога не беше достатъчно и той проклинаше, че трябва да остави назад хора, за да охраняват доставките, които идваха от Морбен. Като използваше нощните лагери на легионите за пътни станции, той създаде и първите връзки със севера. После щяха да изградят по-трайни пътища и търговците от Рим щяха да навлизат все по-навътре и навътре в страната, да докарват всичко, което могат да продадат. Знаеше, че до две-три години по пътищата ще израснат укрепления и пътни станции. Онези, които нямаха земи в Рим, щяха да дойдат тук, за да си изградят стопанства и да започнат отначало, и щяха да се печелят цели състояния.

Това беше наистина опияняваща мечта, въпреки че легионите му винаги бяха на не повече от десет хранения от глада, а това беше отчайващо важен фактор за силата им. Юлий чувстваше как силите на армията му намаляват, докато оставаше смесени групи конница и велити да поддържат пътя чист за снабдителите, които ги следваха. Беше разтеглил редицата на доставките си възможно най-много, но Галия беше прекалено обширна, за да може да поддържа постоянна връзка с едуените, и Юлий се закле да си намери други съюзници веднага щом се разправи с Ариовистус.