Читать «Земя на славата» онлайн - страница 165

Седмиците минаваха бавно. Всеки ден имаше срещи с племенните водачи и Юлий им обещаваше каквото искат, стига да му позволят да мине през техните земи и да му осигурят провизии за армиите. Брут беше навлязъл в езика с нюх, който учуди и двамата, и вече беше в състояние да участва в преговорите, макар че изразите му често караха галите да се смеят до сълзи.

Юлий се усмихна на Адан, но той погледна настрана. Колкото повече време прекарваше в компанията на римския водач, толкова по-объркан се чувстваше младежът. Понякога, когато Юлий се опитваше да го предразположи, Адан усещаше огромния му личен чар и разбираше защо другите го следват. Но имаше и моменти, когато не можеше да проумее крайната безсърдечност на военачалниците, когато на съветите решаваха съдбата на милиони. Не можеше да прецени дали Юлий е толкова суров като Рений например, или наистина вярва, че навлизането на Рим в Галия е по-добър път за местните племена, отколкото всеки, който могат да намерят сами. За младия мъж това имаше значение. Ако Юлий наистина вярваше на собствените си думи за славата на цивилизацията, Адан можеше да приеме уважението, което изпитваше към него. Но ако всичко беше само игра, само благовиден предлог на завоевател, тогава беше направил най-голямата грешка в живота си, когато бе напуснал Испания, за да го последва.

— Ариовистус отново обиди моите пратеници — каза Юлий и всички се заспоглеждаха. — Въпреки че Марк Антоний изрази желание да не пренебрегвам титлата приятел, която му е била дадена, не мога да не обърна внимание на подобна наглост от страна на този цар. Съгледвачите ми докладваха за огромна армия, която се събира на границите му за ново нашествие, а аз се съгласих да опазя земите на едуените с легионите ни.

Юлий хвърли поглед към Марк Антоний, който бе забол очи в масата.

— Конницата на Морбен ще се присъедини към нашите извънредни, за което му благодаря — продължи Юлий.

Галът се усмихна малко насила.

— Тъй като Ариовистус е правил услуги на Рим в миналото, ще продължа да му изпращам вестоносци и по време на похода. Той ще има пълната възможност да се срещне с мен и да намерим мирно решение. Информирах сената за действията си и чакам отговор, макар че той може и да не пристигне преди да тръгнем.