Читать «Земя на славата» онлайн - страница 163

Юлий тръсна глава и Марк Антоний млъкна.

— Ще ми трябва месец, за да построя път за катапултите. Нямам намерение отново да тръгна на война без тях. Ще проводя пратеник до този Ариовистус и ще поискам среща. Ще се обърна към него с уважението, дължимо към приятел на моя град. Тогава ще бъдеш ли доволен?

Марк Антоний въздъхна с облекчение.

— Разбира се, господарю. Надявам се, че не си се обидил от думите ми. Мислех за твоите позиции у дома.

— Разбирам. Намери вестоносец, който да отнесе писмото — отвърна с усмивка Юлий.

Марк Антоний кимна и излезе. Юлий се обърна към Адан, който ти бе слушал с отворена уста.

— Какво си зяпнал? — сопна се Юлий и веднага съжали за думите си. Главата го болеше, а и стомахът му се беше свил и изсушил като след повръщане. Появи му се смътен спомен за това как се измъкна с олюляване в банята в тъмното и изхвърли огромно количество тъмна течност в канала. Беше останала само жълта жлъчка, но тя все още гореше и дразнеше гърлото му.

Адан внимателно подбра думите си.

— Вероятно някога това се е случило и с моята страна. Римляните са решили бъдещето ни, сякаш нашето мнение не е имало никакво значение.

Юлий понечи да отговори остро, но се отказа.

— Мислиш ли, че мъжете на Картаген са съжалявали за завоеванията си? А как според теб твоят народ е решавал съдбата на онези, които са заварили, когато са пристигнали в Испания? Тези келти идват от някаква далечна земя. Мислиш ли, че предшествениците ти са се тревожили за първоначалните заселници? Може би дори те самите са били нашественици в някакво далечно минало. Не приемай своя народ за по-благороден от моя, Адан.

Юлий стисна основата на носа си и затвори очи — главата му се пръскаше.

— Ще ми се умът ми да беше по-ясен, за да мога да ти кажа това, което имам предвид. В случая не само силата има значение. Картаген е бил силен, но когато е бил победен, това е променило света. Някога Гърция е била една от най-великите сили, но когато гърците отслабнали, сме дошли ние и сме ги направили наши. Богове, пих прекалено много, за да водя спор толкова рано сутринта.

Адан не го прекъсна. Усети, че Юлий е на прага на нещо важно, и се наведе напред на стола си, за да слуша. Гласът на Юлий беше хипнотизиращ, почти като шепот.

— Земята се взема с кръв. Изнасилват се жени, убиват се мъже. Всеки ужас, който можеш да си представиш, хилядократно умножен, но после свършва и победителите се настаняват на земята. Обработват я, изграждат градове и създават закони. Хората страдат, Адан, независимо дали ти харесва, или не. После идва справедливостта и правото на закона. Тези, които грабят съседите си, биват екзекутирани, отхвърляни от останалите. И трябва да бъдат, защото дори завоевателите остаряват и ценят мира. Кръвта на нашествениците се смесва с тази на местните хора и след хиляда години те не са нито келти, нито картагенци, нито дори римляни. Те са като… виното и водата, невъзможно е да бъдат отделени. Това започва с битката, но това се случва при всяка вълна, Адан. Ще ти кажа, ако някога намеря земя, която да не е калена с огън, и ще ти покажа диваците, на които ще построим градове.