Читать «Земя на славата» онлайн - страница 162

Юлий напрегнато потърка лицето си. Колко беше спал, час? Не можеше да си спомни кога точно се беше унесъл, но май небето беше започнало да просветлява. Сега цветовете сякаш бяха отмити и гласът на Марк Антоний се беше сдобил с виещ тон, който Юлий не беше забелязвал преди. Почти всички легионери бяха сънени и бледи, но Марк Антоний изглеждаше така, сякаш е готов за парад, и Юлий беше убеден, че изпитва морално превъзходство над онези, които се бяха отдали на забавления предишната вечер. Устните му се присвиха, докато слушаше разказа за споразумението с Морбен.

— Ще ми се да се беше посъветвал с мен, преди да гарантираш подкрепата си — каза Марк Антоний. Едва прикриваше раздразнението си.

— Според това, което каза Морбен, този Ариовистус в някаква степен ще е заплаха и за нас. По-добре да се справим с него сега, преди да е пуснал корен толкова дълбоко, че никога да не успеем да го изхвърлим отвъд Рейн. Имаме нужда от съюзници, Марк Антоний. Едуените обещаха три хиляди от конниците си на мое разположение.

Известно време Марк Антоний се бореше с раздразнението си.

— Да, те биха ни обещали всичко. Няма да го повярвам обаче, преди да го видя. Предупредих те, че Морбен е умен вожд, но изглежда, по някакъв начин е успял да накара двете най-големи армии в Галия да се хванат за гушите. Несъмнено Ариовистус също би предложил приятелство, а едуените ще се възползват от една война, която би унищожила и двамата им врагове.

— Не съм видял нищо в Галия, което да може да се изправи срещу нас — отвърна пренебрежително Юлий.

— Но не си видял германските племена. Те живеят, за да воюват, до един. Във всеки случай Ариовистус е… — Марк Антоний въздъхна. — Ариовистус не може да бъде докоснат. Той вече е приятел на Рим и е определен за такъв за десет години. Ако тръгнеш на битка срещу него, сенатът като нищо може да ти отнеме командването.

Юлий го сграбчи за раменете.

— Не мислиш ли, че това е нещо, което би трябвало да ми кажеш?

Марк Антоний се изчерви.

— Не мислех, че ще поемеш такова обещание пред Морбен, господарю. Та ти едва го познаваш! Как изобщо бих могъл да предположа, че ще поведеш легионите си почти три хиляди мили през страната?

Юлий пусна раменете му.

— Ариовистус е безжалостен нашественик, Марк Антоний. Моите единствени съюзници ме помолиха за помощ. Честно да ти кажа, изобщо не ме интересува дали Морбен се надява да ни види разбити във войната един срещу друг. Не ме интересува дали Ариовистус е двойно по-силен, отколкото го описваш. Защо според теб доведох легионите си в Галия? Виждал ли си тази земя? Може да хвърля шепа семена навсякъде и да ги видя как покълват, преди още да съм се обърнал. Има достатъчно гори за построяването на флота, стада, които са толкова големи, че никога не могат да бъдат преброени. Ами отвъд Галия? Искам да видя всичко това. Ние не сме тук само за лятото, генерале. Смятаме да останем — и възможно най-скоро ще прокарам път за останалите, които да ни последват.

Марк Антоний слушаше объркано.

— Но Ариовистус е един от нас. Просто не можеш…