Читать «Земя на славата» онлайн - страница 158

— Красива земя — каза той.

Морбен го погледна. Изобщо не беше пил толкова, колкото домакина си, но умееше да имитира поведението на пияните със завидна лекота.

— Затова ли я искаш? — попита галът и затаи дъх в очакване на отговора.

Юлий, изглежда, не забелязваше напрежението на мъжа, който седеше на влажната земя до него, и просто вдигна чашата си към звездите, като разля малко вино през ръба.

— Какво иска всеки човек? Ако имаше моите легиони, нямаше ли да мечтаеш да управляваш тази земя?

Морбен кимна. Ветровете в Галия се бяха променили и той не изпитваше никакво съжаление, че трябва да направи това, което може, за да защити хората си.

— Ако имах твоите легиони, щях да стана цар. Щяха да се нарека Морикс или Морбенрикс, може би.

Юлий го погледна объркано и премигна.

— Рикс?

— Означава цар — обясни му Морбен.

Юлий се умълча. Морбен отново напълни чашите, после отпи.

— Но дори и един цар има нужда от съюзници, Юлий. Твоите хора се бият много добре пеша, но ти имаш само шепа конници, докато моите хора са родени на седлото. Имаш нужда от едуените, но как мога да съм сигурен, че няма да се обърнеш срещу нас? Как мога да ти вярвам?

Цезар се обърна към него.

— Аз съм човек, който държи на думата си, гале. Ако те нарека свой приятел, това ще е за цял живот. Ако едуените се бият с мен, враговете им ще бъдат мои врагове, а приятелите им — мои приятели.

— Имаме много врагове, но един най-вече тормози народа ми.

Юлий изсумтя. Горещината на виното изпълваше вените му.

— Дай ми името му и ще е мъртъв.

— Казва се Ариовистус, владетел на суебите и техните васални племена. Те имат германска кръв, Юлий, студена кръв. Напаст — груби конници, които живеят, за да се бият. Всяка година слизат далече на юг. Тези, които им се противопоставят, биват разбивани, а земите им се отнемат в полза на завоевателя.

Морбен се наведе по-близо и гласът му стана напрегнат.

— Но ти счупи гръбнака на хелветите, Юлий. С моите конници и твоите легиони ще пируваме над тези бели бойци и всички племена в Галия ще те уважават и търсят.

Юлий гледаше звездите над главата си и мълчеше. Накрая прошепна:

— Мога да съм по-лош от Ариовистус, приятелю.

На светлината на нощта очите на Морбен бяха черни. Той се опита да изобрази усмивка на грубото си лице. Въпреки че беше оставил жертви на друидите, се страхуваше за народа си сега, когато мъж като Юлий беше влязъл в Галия. Беше предложил конницата му да се присъедини към легионите. Това щеше да предпази народа му.

— Може би. Ще разберем с времето. Ако тръгнеш срещу него, може да започнете битката преди зимата, Юлий. След първия сняг за бойците годината е приключила.

— Толкова ли е ужасна зимата?

Морбен се усмихна безжалостно.

— Каквото и да ти кажа, не може да те подготви, приятелю. Наричаме първата луна думаниос — най-тъмната яма. А след това става още по-студено. Ще видиш, когато започне, особено ако решиш да пътуваш на север, което трябва да направиш, за да победиш враговете ми.

— И конницата ти ще е под мое командване? — попита Юлий.