Читать «Земя на славата» онлайн - страница 156

Галът бе забелязал, че Кир стои настрана от другите. Погледите им се срещнаха само веднъж, но Арторат знаеше, че го е впечатлил. Наслаждаваше се на предизвикателството и изпита удоволствие, когато хвърли Домиций възможно най-близо до краката на Кир.

— Още някой? — избоботи галът. Сочеше ги един по един и вдигаше косматите си вежди, сякаш говореше на деца. Домиций — вече се беше изправил и се усмихваше дяволито — вдигна ръка в недвусмислен жест и каза:

— Стой тука, слоне. Знам човек за теб.

Арторат сви рамене. Домиций затича към сградата, а галът погледна въпросително Кир — приканваше го да излезе напред. За негово удоволствие Кир кимна, свали бронята си и се изправи пред него само по препаска и сандали.

Арторат беше очертал с пръчка кръг на земята и посочи на Кир да пристъпи вътре. Обичаше да се бие с едри мъже, въпреки че почти всички го гледаха отдолу нагоре. Дори Кир сигурно никога не бе срещал мъж, който да се извисява толкова над него.

Кир започна да загрява, Арторат също се разкърши, макар че след пет борби едва ли имаше голяма нужда от това; но пък обичаше да се перчи, а римските войници вече бяха образували три кръга около тях. Арторат се въртеше и подскачаше — и неимоверно се забавляваше.

— И там откъдето идвате ли казват, че едрите мъже са бавни и тъпи, а, дребни войничета? — подметна той към неразбиращите им лица. Вечерта беше хладна и се чувстваше непобедим.

Кир пристъпи в кръга, но някакъв глас извика и много от войниците се извърнаха. Брут тичаше към тях заедно с Домиций.

— Спри, Кир. Брут би искал да си опита силите, преди да пребиеш този вол — каза задъхано Домиций.

Щом видя Арторат, Брут спря. Мъжът беше огромен и с много по-големи мускули от всеки, когото беше виждал. И не беше само въпрос на сила, забеляза той. Черепът на Арторат беше двойно по-широк от този на Кир, всичките му кости бяха по-едри от костите на обикновен мъж.

— Сигурно се шегуваш — каза Брут. — Тоя е поне седем стъпки!

— Давай, Кир. Не ме чакай.

— Аз се бих с него — каза Домиций. — И почти го победих.

— Не вярвам — подхвърли Брут. — Къде са ти синините? Един удар от тези огромни юмруци ще ти залепи носа на тила.

— Той не удря с юмруци. Това е като гръцка борба, ако я знаеш. Използва краката си, за да те избута, останалото са хватки и равновесие. Много е умел, но както ти казах, почти го бях победил.

Кир все още чакаше търпеливо. Арторат само вдигна вежди към Брут.

— Мога да го победя — каза Кир.

Брут погледна Арторат със съмнение.

— Как? Той е като планина.

Кир сви рамене.

— Баща ми беше едър мъж. Научи ме на някои хвърляния. Това, което прави той, не е гръцка борба. Баща ми го е учил в Египет. Ще ви покажа.

— Тогава е твой — каза Брут.

Арторат го гледаше. Брут махна на Кир и отстъпи назад.

Кир пристъпи в кръга и бързо скочи напред. Арторат го посрещна и двамата се сблъскаха в удар, който накара наблюдаващите войници да се смръщят. Кир се освободи от хватката на гала и почна да отбягва краката му, които се целеха в глезените му. Опита се да отскочи настрана, но Арторат се извъртя и го улови, преди да е успял да се измъкне.