Читать «Земя на славата» онлайн - страница 157

Краката им се преплетоха, двамата се мъчеха да се спънат един друг. Арторат се извъртя в ръцете на Кир и насмалко да го хвърли през бедрото си, но движението му беше провалено от бързото клякане на Кир и опита му да събори Арторат на земята. Огромният гал обаче само се олюля, кръстоса ръце около врата на Кир и го натисна назад.

Това можеше да е краят, ако петите на Кир не блокираха натиска. Арторат се строполи като талпа. Кир беше отгоре. Преди обаче римляните да се развикат от радост, двамата противници започнаха да се борят още по-яростно.

Арторат се опитваше отново да хване Кир през врата, но той стисна кутрето му и яростно го изви. Арторат изрева, но стисна по-силно. Кир вече беше станал червен, когато напипа следващия пръст и го изви като първия. Едва тогава огромният мъж го пусна и стисна осакатената си ръка.

Кир се изправи първи; леко куцаше. Огромният гал се изправи по-бавно, на лицето се бе изписал гняв.

— Да спрем ли? — попита Домиций.

Никой не отговори.

Арторат се опита да изрита противника си, но пропусна, защото Кир отстъпи и го хвана за китката. Но изобщо не успя да го повдигне — Арторат успя да блокира хватката. Счупените му пръсти обаче не издържаха и той изрева, когато римлянинът го подсече и го преметна. Галът остана да лежи неподвижно, само огромните му гърди се повдигаха и спускаха. Кир се наведе и му помогна да се изправи.

Брут гледаше стъписано как Арторат отвори кесията си и извади една от монетите, които беше спечелил. Кир я размаха във въздуха и тупна гала по рамото.

— Ще опиташ ли и ти, Брут? — попита закачливо Домиций. — Пръстите му са счупени все пак, нали?

— Естествено, че бих, но няма да е честно да му чупя още — отвърна Брут. — Заведи го при Кабера да му превърже ръката.

Опита се да обясни с жестове на Арторат какво следва и галът само сви рамене. Бяха му се случвали и по-лоши работи, а и в момента имаше повече сребро в кесията, отколкото когато бе започнал борбата. С изненада забеляза откритата радост по лицата на войниците, дори на онези, които беше победил. Един от тях му донесе амфора вино и счупи восъчния печат. Друг пък го потупа по гърба. „Морбен беше прав — помисли Арторат. — Тези хора наистина са странни“.

Звездите в лятното небе бяха невероятно ярки. Въпреки че Венера беше залязла, Юлий можеше да види малката червена точка на Марк и го поздрави — вдигна чашата си, преди да я подаде на Морбен да я долее. Другите гали се бяха оттеглили да почиват много отдавна — дори разреденото вино беше позволило и на най-напрегнатите да се отпуснат към края на пиршеството. Юлий говори с много от тях, научи имената им и местоположението на племената им. Беше длъжник на Морбен за това и сега изпитваше приятно и леко замаяно благоразположение към гала.

Лагерът беше притихнал. Някъде изкрещя сова и Юлий трепна. Погледна чашата си и се опита да си спомни кога бе престанал да разрежда виното с вода.