Читать «Земя на славата» онлайн - страница 126

— Добре, момче. Събери ги при вратата. Остави ме още малко при Бибул и ще дойда при вас.

— Благодаря, господарю — отвърна момчето. След секунди всички деца в стаята изчезнаха с него и единственият звук беше измъченото дишане на Бибул.

— К-как разбра? — прошепна той.

— Докато не ги видях, не знаех какъв си. Но дори и да не ги бях видял, ти си смазан от вина — изръмжа Юлий. — Запомни, че ще разбера, ако доведеш още деца в къщата си. Ако чуя, че само едно момче или момиче е минало през портата ти, няма да има прошка. Сега сенатът е мой. Напълно.

При последните думи Цезар махна с меча и Бибул изпищя и се напика от ужас. Юлий прибра меча си и тръгна към изхода.

Всеки от малките бегълци — бяха трийсетина — носеше само вързопче с дрехи. Очите им бяха огромни и плашещи на светлината на лампите. Тишината беше почти болезнена.

— Добре. Тази нощ ще останете в моя дом — каза Юлий. — Ще ви намеря семейства, които са изгубили дете и които ще ви обичат. — Щастието в лицата им го прободе по-силно и от нож. Той не беше дошъл в този дом заради тях.

Глава 21

Лятото беше дошло и си беше отишло с дългите си напрегнати дни, но зимата все още беше далече. Юлий яхна коня си при портата Квиринал, готов да се присъедини към легиона си на Марсово поле. Огледа се — искаше да запази града в съзнанието си. Колко ли време щеше да го поддържа тази картина в далечна Галия? Пътешествениците и търговците, които бяха посещавали малкия римски лагер в подножието на Алпите, твърдяха, че природата била сурова и било по-студено от всяко известно място. Юлий беше стигнал до границата на кредитите си за кожи и провизии за десет хиляди войници. Знаеше, че впоследствие ще се наложат преизчисления, но не си позволи мисълта за дълговете да развали последните му моменти в неговия град.

Войниците го чакаха в блестящи карета на Марсово поле. Съмняваше се по света да има легион, равен на Десети — Брут беше работил здраво, за да направи от мъжете, които беше събрал, истински бойци. На нито един от тях не беше разрешено да напуска преди края на първата година и те добре бяха оползотворили времето си. Беше доволен от името, което им беше избрал Брут. Трети Галски щеше да се кали в земите, на които беше кръстен.

Брут и Октавиан се качиха на конете си и застанаха до него. Домиций за последен път проверяваше каишите на седлото. Юлий се усмихна на сребърните им брони. И тримата си бяха спечелили правото да ги носят, но изглеждаха необичайно на улицата при портата и вече се беше събрала група хлапета — сочеха ги и ги зяпаха. И съвсем уместно. Всяка част от броните им блестеше толкова ярко, колкото можеше да постигне лъскането с политура и парцал; Юлий беше горд, че язди за Рим с тези мъже.

Ако Саломин беше дошъл с тях, щеше да е идеално. Още едно разяждащо съжаление сред цяло море, понеже не беше успял да убеди дребния боец да дойде с тях в Галия. Саломин беше говорил дълго за римската чест и Юлий беше слушал. Това беше всичко, което можеше да му предложи след срамното отношение на Помпей, но не го беше притискал след първия отказ.