Читать «Зелени години» онлайн - страница 20

— За бога, мила, нима си се върнала!

— Ай, ай, Тоби! Аз съм, че кой друг може да бъде.

Доволна, че намира приятелката си неподготвена, баба с неочаквана закачливост й дари нежни целувки, примесени с много прочувствени викове от страна на мис Минс.

После, накуцвайки поради ревматизма си, мис Минс ни поведе към стаичката зад магазинчето и много бързо нареди чаши и чинийки върху кръглата маса, сложи чайника на огъня и през цялото време внимателно слушаше разказа на баба за гостуването в Килмарнок и на първо място за богослуженията, на които присъствала.

— Да, мила — въздъхна в заключение мис Минс с покорно и хитро ласкателство, — полезно си прекарала времето си. Само ако можех да чуя мистър Далгети. Но по-добре, че ти си го слушала, а не аз.

Тя наля чая и започна да разказва на баба за всичко случило се в нейно отсъствие: кой се е родил, кой умрял, и противно на очакванията ми, дори кой е забременявал през това време. А когато изредиха тези постоянни и банални теми, настъпи тишина. Погледнаха ме с изражението на чревоугоднички, които след като са изяли ордьовъра, сега с изострен апетит се обръщат към главното ядене на трапезата.

— Той е добро момче — каза открито мис Минс. — Вземи си още едно парче кейк, момчето ми. Много е полезен.

Почувствувах се поласкан от това извънредно внимание. Мис Минс вече ми беше дала отделна чиния с бисквити и ми сложи още една възглавничка на стола, за да ме повдигне. После видя, че не пия чая, и ми донесе от магазина бутилка вкусна жълта газирана вода, наречена „желязно питие“ — етикетът изобразяваше как един силен мъж в леопардова кожа вдига огромни тежки гири.

— О, скъпи — каза тя любезно, — разкажи на двете ни с баба ти как живееш. Доста време беше при дядо си.

— Да, наистина. Почти през цялото време.

Двете дами си размениха многозначителен тъжен поглед. После с тон, сякаш да скрие лошото си предчувствие, баба попита:

— И какво правихте почти през цялото време?

— Много неща — съобщих малко важно и сам посегнах за бисквита. — Играхме кегли с мистър Боуг. Гонихме Зулуите, брахме плодове от градината на мистър Далримпъл… Разбира се, дядо имаше позволение да ме прехвърли през оградата. — Поласкан от вниманието, аз отдавах пълната си почит към дядо, не забравих и посещението ни в „Драмбъкския герб“, споменах дори и двете циганки, които дядо бе харесал на Хай стрийт.

Настъпи тишина. Баба продължи да ме гледа с искрено съчувствие. Сетне, много предпазливо, сякаш твърдо решена да научи и най-лошото, започна да изучава по-далечното ми минало, като измъкваше от мен разказ за живота ми в Дъблин. Подвеждаше ме така мило, че скоро, без да мога да се опомня, открих, че й давам пълен отчет за възпитанието си. Когато свърших, двете жени се спогледаха странно смълчани.