Читать «Затворникът и Шестопръстият» онлайн - страница 8

— Какво, не ти ли харесва? — попита отстрани нечий глас.

— Не, не ми харесва — отвърна Затворникът.

— И какво конкретно не ти харесва?

— Ами всичко.

И Затворникът с широк жест посочи тълпата наоколо, величествения купол на хранилката-поилка, трептящите жълти огньове на небето и далечната, едва видима оттук Стена на Света.

— Ясно. И къде според вас е по-добре?

— Точно в това е трагедията, че никъде! Точно там е работата! — страдалчески извика Затворникът. — Ако някъде беше по-добре, щях ли сега тук да беседвам с вас за живота?

— И вашият другар ли е със същите възгледи? — попита гласът. — Защо той гледа така в земята?

Шестопръстият вдигна очи — дотогава той гледаше в земята под краката си, тъй като това му позволяваше минимално да участва в ставащото, — и видя притежателя на гласа. Той имаше подпухнало охранено лице, и когато говореше, ясно се виждаха всички анатомични подробности на гръкляна му. Шестопръстият веднага разбра, че пред него е един от Двайсетте Най-близки, самата съвест на епохата. Явно, преди тяхното идване той е провеждал тук разяснения, както понякога се практикуваше.

— Вие затова сте такива оклюмали, — неочаквано дружелюбно каза той, — защото не се готвите заедно с всички за решителния етап. Тогава нямаше да имате време за такива мисли. Понякога на самия мен такива неща ми идват в главата, че… И знаете ли, работата ме спасява.

И със същата интонация добави:

— Хванете ги.

През тълпата премина движение, и Затворникът и Шестопръстият незабавно се оказаха обградени от всички страни.

— И какво като ни хванете? — също така дружелюбно каза Затворникът. — Къде ще ни натикате? Няма къде. Е, ще ни прогоните още веднъж. През Стената на Света, както казват, не можете да ни изхвърлите…

Тук на лицето на Затворника се изписа объркване, а дебелоликият вдигна високо вежди — погледите им се срещнаха.

— А това е интересна идея. Такова нещо при нас още не е ставало. Разбира се, има такъв израз, но нали волята на народа е по-силна от пословиците.

Явно тази мисъл го възхити.

— Внимание! Строй се! Сега ще имаме незапланувано мероприятие.

Не измина никак много време от момента, когато дебелоликият изкомандва строя, до момента, когато процесията, в центъра на която водеха Затворника и Шестопръстия, се приближи към Стената на Света.

Процесията беше впечатляваща. В нея пръв вървеше дебелоликият, след него — двама, назначени за старици-майки (никой, включително и дебелоликият, не знаеше какво означава това — просто имаше такава традиция), които през сълзи крещяха обидни думи на Затворника и Шестопръстия, оплаквайки и проклинайки ги едновременно, след тях водеха самите престъпници, а шествието завършваше с тълпа от народните маси.

— И така — каза дебелоликият, когато процесията спря, — дойде страшният миг на възмездието. Аз мисля, братя, че всички ние ще затворим очи, когато тези двама отцепници изчезнат в небитието, не е ли така? И нека това вълнуващо събитие послужи за красив урок на всички нас, народа. Ридайте по-силно, майки!