Читать «Затворникът и Шестопръстият» онлайн - страница 6

— Малко. Не ме прекъсвай. Във вселената има общо седемдесет свята. В един от тях сега се намираме ние. Тези светове са прикрепени към безмерна черна лента, която бавно се движи в кръг. А над нея, на повърхността на небето, се намират стотици еднакви светила. Така че не те плават над нас, а ние плаваме под тях. Опитай се да си го представиш.

Шестопръстият затвори очи. На лицето му се изписа напрежение.

— Не, не мога — каза накрая той.

— Добре, — каза Затворникът, — слушай нататък. Всичките седемдесет свята, които са във вселената, се наричат Верига на Световете. Във всеки случай спокойно могат да се нарекат така. Във всеки от тях има живот, но той не съществува там постоянно, а циклично възниква и изчезва. Решителният етап протича в центъра на вселената, през който минават поред всички светове. На езика на боговете той се нарича Цех номер едно. Нашият свят се намира точно в неговото преддверие. Когато завърши решителният етап и обновеният свят излезе от другата страна на Цех номер едно, всичко започва отначало. Възниква живот, преминава цикъла и след определения срок отново попада в Цех номер едно.

— Откъде знаеш всичко това? — с тих глас попита Шестопръстият.

— Много съм пътешествал — каза Затворникът — и зрънце по зрънце събирах тайни знания. В един свят е известно едно, а в друг — друго.

— Може би знаеш откъде сме се взели ние?

— Знам. А какво казват за това във вашия свят?

— Че това е обективна даденост. Закон на живота.

— Ясно. Ти питаш за една от най-великите тайни на мирозданието, и аз дори не знам дали мога да ти я доверя. Но тъй като освен с теб няма с кой друг да я споделя, ще ти я кажа. Ние се появяваме на света от бели кълба. Всъщност те не са точно кълба, а са леко издължени и единият им край е по- тесен от другия, но сега това не е важно.

— Кълба. Бели кълба, — повтори Шестопръстият и както стоеше, падна на земята. Товарът на узнатото сякаш се стовари върху него с физическа тежест, и за секунда му се стори, че ще умре. Затворникът скочи до него и с всичка сила го разтресе. Постепенно яснотата на съзнанието се върна у Шестопръстия.

— Какво ти става? — изплашено попита Затворникът.

— Ох, спомних си. Точно така. По-рано бяхме бели кълба и лежахме на дълги полици. На това място беше много топло и влажно. А после почнахме да чупим отвътре тези кълба и… Някъде отдолу се приближи нашият свят, а след това бяхме вече в него… Но защо никой не помни това?

— Има светове, където го помнят — каза Затворникът. — Петата и шестата перинатални матрици. Не толкова дълбоко, и освен това само част от истината. Но все едно — онези, които помнят това, ги крият по-надалеч, за да не пречат на подготовката за решителния етап или както се нарича там. Навсякъде различно. При нас например се наричаше завършване на строителството, макар че никой нищо не строеше.

Явно споменът за неговия свят хвърли Затворника в печал. Той замълча.

— Слушай — попита след известно време Шестопръстият, — а откъде се вземат тези бели кълба?

Затворникът го погледна одобрително.

— На мен ми потрябва къде-къде повече време, за да узрее в душата ми този въпрос — каза той. — Но тук всичко е много по-сложно. В една древна легенда се казва, че тези яйца се появяват от нас, но това спокойно може да е и метафора…