Читать «Затворникът и Шестопръстият» онлайн - страница 3

— Слушай, престани — каза Затворникът, — пречиш ми да спя.

— Не мога — тихо се обади Шестопръстият. — Това е от сърцето. Хайде да си поговорим, а?

— За какво? — попита Затворникът.

— За каквото искаш, само че по-дълго.

— Давай за природата на страха!

— Ох, не! — изпищя Шестопръстият.

— Тихо там! — просъска Затворникът. — Сега всички плъхове ще се съберат.

— Какви плъхове? — изстивайки, попита Шестопръстият.

— Те са същества на нощта. Макар че, всъщност, и на деня също.

— Не ми провървя в живота — прошепна Шестопръстият. — Ако пръстите ми бяха колкото трябва, сега щях да спя заедно с всички. Господи, какъв страх… Плъхове…

— Слушай — започна Затворникът, — само това повтаряш — Господи, Господи… При вас какво, в Бога ли вярват?

— Дявол го знае. Има нещо такова, това е ясно. А какво — никой не знае. Ето например, защо става тъмно? Макар че, разбира се, това може да се обясни и с естествени причини. А ако мислиш за Бога, нищо няма да постигнеш в живота…

— А интересно, какво може да постигнеш в живота? — попита Затворникът.

— Как какво? Защо задаваш глупави въпроси, сякаш сам не знаеш. Всеки както може се натиска към хранилката. Закон на живота.

— Ясно. А защо тогава е всичко това?

— Кое „това“?

— Е, вселената, небето, земята, светилата — въобще всичко.

— Как защо? Така е устроен светът.

— А как е устроен той? — с интерес попита Затворникът.

— Така е устроен. Движим се в пространството и във времето. Съгласно законите на живота.

— А накъде?

— Откъде да знам. Тайна на вековете. Знаеш ли, от теб мога да се побъркам.

— А аз от теб мога да се побъркам. За каквото и да заговоря, при теб всичко е или закон на живота, или тайна на вековете.

— Ако не ти харесва, не говори — обидено каза Шестопръстият.

— Че аз нямаше и да почвам. Нали тъкмо теб те беше страх да мълчиш в тъмното.

Шестопръстият някак съвършено бе забравил за това. Като се вслуша в усещанията си, той изведнъж забеляза, че не изпитва никакъв страх. Това го изплаши до такава степен, че той скочи на крака и се втурна слепешком нанякъде, докато с пълна скорост не се блъсна с глава в невидимата в тъмнината Стена на Света.

Отдалеч се чу скърцащият смях на Затворника, и Шестопръстият, внимателно местейки крака, тръгна срещу този единствен във всеобщата тъмнина и безмълвие звук. Когато се добра до хълмчето, под което седеше Затворникът, той мълчешком легна до него и като се стараеше да не обръща внимание на студа, се опита да заспи. Дори не забеляза момента, когато това му се удаде.