Читать «Застрахователи» онлайн - страница 11

Алекс отпи от кафето си и кликна върху иконката на имейла. С изненада видя, че наистина има съобщение. За миг й хрумна зловещата мисъл, че Елиот й е пратил писмо от отвъдното. Почувства се глупаво. Клетникът бе мъртъв и толкова. Тя отвори съобщението.

$$$ Петдесет и една хиляди долара! $$$

Просто и ясно. Алекс се усмихна, поклати глава и набра телефонния номер на Марк.

— Не ти вярвам.

— Добре де, не ми вярвай.

— Не ти вярвам.

— Разбрах.

— Това са много пари, Марк.

— И колата си я бива, миличка.

— Но… но… — заекна тя, — ти не можеш да си го позволиш.

— Да, ама си го позволявам.

Алекс запремигва. Не знаеше точно, но предполагаше, че данъчната служба оставя на Марк петдесетина хиляди годишно. А той имаше и други ангажименти: къща в Кранстън, мебели и прочее. Като се прибавеха и ежегодните му скъпи ваканции — той обичаше да се гмурка с акваланг, затова ходеше на Карибите — не му оставаше много.

— Но как?

— Скъпа, както постоянно ти повтарях през последните няколко седмици, ако изобщо си ме слушала, нещата тук в машинното отделение вървят страхотно.

За Марк истинската работа в „Провидънс Лайф“ се вършеше във финансовия отдел.

— Да, но…

— Нютън беше много… — Той замълча, после прошепна: — Алекс, получих насърчение.

— Добре, но да идеш и да хвърлиш толкова пари за…

— Не ме слушаш, Алекс. Говоря за особено насърчение.

Тя се облегна назад и се замисли.

— Какво имаш предвид?

— Разговаряхме за моето… повишение.

— Какво повишение?

— Старши вицепрезидент. — Марк изговори думите с очевидна наслада.

Очите на Алекс се разшириха.

— Не ти вярвам, Марк. Как така? — Тя притисна устата си с длан. — Боже мой! Нали не искаш да кажеш, че… нали не говориш за…

Марк тихо се засмя.

— Но той умря само преди няколко дни — промълви Алекс. Мислите й бясно препускаха. Дойде й наум нещо ужасно. — Марк, кога си купи колата?

Последва продължително мълчание.

— Веднага щом убих Елиот, разбира се — накрая отвърна той и отново се засмя. — Стига, не ставай смешна. И отговорът на въпроса ти е — не, няма веднага да заема мястото му, но… всъщност не зная какво ще се случи. Просто преди две седмици с Нютън проведохме интересен разговор. Каза ми, че ако се появяла възможност, щял да ме попита какво според мен съм можел да дам на фирмата и така нататък, и така нататък. Както ти казах, тогава беше само насърчение, но сега…

Раменете на Алекс увиснаха.

— О, Марк! Не проявяваш ли прекален оптимизъм? Не могат да те назначат за шеф на целия финансов отдел. Засега. Това е невероятна отговорност.

Отговори й пълно мълчание.

— Чуваш ли ме, Марк?

— Да.

Тя се зачуди дали не го е обидила. Не искаше да каже, че не е подходящ за такъв пост. Просто й се струваше адски невероятно.