Читать «Залата на огледалата» онлайн - страница 4

Помисли. Свършваш писмото и го слагаш на бюрото. Мислиш си за Барбара, умряла преди 46 години. За това, че си живял цели три години с нея и че тия години са загубени за теб.

Петдесет загубени години. Проклинаш възрастния 75-годишен мъж, в който си се превърнал и който е създал всичко това за теб. И който е предоставил на теб и решението.

Жестоко е, но знаеш, че решение трябва да има. Той също е знаел това и е разчитал на теб. Проклет да бъде, той трябва да е знаел!

Твърде ценно е, за да бъде разрушено. И твърде опасно, за да бъде оставено.

Другият отговор е болезнено очевиден.

Ти трябва да станеш пазач на това откритие и да го държиш в тайна, докато стане безопасно за хората; докато човечеството достигне звездите, докато може да контролира населението…

Ако нищо от това не се случи в следващите 50 години (вероятно и те ще минат толкова бързо), тогава ти, 75-годишен, ще напишеш друго писмо като това. Още веднъж ще бъдеш подложен на експеримент като този сега.

И ще вземеш същото решение, разбира се.

Отново и отново, за да запазиш тайната, докато човечеството се подготви за нея.

Колко ли често ще сядаш на бюро като това, със същите мисли, със същата тъга?

Вратата прещрака и ти знаеш, че ключалката на времето е отворена, че вече си свободен да напуснеш стаята, свободен да започнеш нов живот там, където вече си живял, и живот, който вече си загубил.

Но сега не бързаш да излезеш. Стоиш и гледаш пред себе си със слепи очи. В съзнанието ти плува кривият образ, получен от няколко срещуположни огледала — като в старомодна бръснарница. Огледала, които отразяват един и същи образ отново и отново, смалявайки ги в далечината.

Информация за текста

Fredric Brown

Hall of Mirrors, 1953

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1023]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46