Читать «Залата на огледалата» онлайн - страница 2

Поглеждаш към себе си — блестящата дреха, която сякаш те очакваше. С пръсти опипваш повърхността й.

Не прилича на нищо, което си докосвал досега.

Аз съм Норман Хестингс. Сега е 1954 година…

Но ти трябва да узнаеш какво става сега.

Отиваш до бюрото и взимаш плика. Отгоре е напечатано името ти. Норман Хестингс.

Докато го разтваряш, ръцете ти треперят. Можеш ли да ги удържиш?

Няколко страници, напечатани. Започва със „Скъпи Норман“. Бързо търсиш подписа в края. Не е подписано.

Отново се връщаш в началото.

„Не се страхувай. Няма нищо страшно, но трябва дълго да се обяснява. Дълго — за да разбереш всичко, преди заключалката на времето да отвори онази врата. Дълго — за да можеш да приемеш нормално всичко и… да се подчиниш.

Сигурно си отгатнал — ти си в бъдещето. В твоето собствено бъдеще. Дрехите и стаята би трябвало да ти подскажат това. Планирах всичко така, че шокът да не бъде внезапен и да осъзнаеш всичко постепенно, докато четеш това (ти вероятно не вярваш на прочетеното).

«Килерът», от който дойде, както вероятно вече се досещаш, е машина на времето. От нея ти пристъпи към света от 2004 година. Датата е 7 април, точно 50 години от времето, което последно си запомнил. Ти не можеш да се върнеш обратно.

Направих го за теб, може да ме намразиш за това, не зная. Свръх твоите сили е да решиш, но това няма значение. Това, което има значение, не се отнася до теб самия. Но ти трябва да го направиш. Аз съм неспособен да го сторя.

Кой ти пише ли? Предпочитам засега да не ти казвам. Докато свършиш с четенето (въпреки че писмото не е подписано, знаех, че първо ще потърсиш подписа), та докато свършиш, вече ще знаеш кой го е написал.

Аз съм на 75 години. От тях 30, до настоящата 2004 година, отделих за изучаване на времето. Построих първата машина на времето; но и нейната конструкция, и фактът, че е конструирана, са си моя тайна.

Ти си първият участник в един много важен експеримент. Твоя ще е отговорността да решиш дали някога ще има повече експерименти с нея, дали да бъде поверена на света, или да бъде разрушена“.

Край на първа страница. Спираш за миг, колебаеш се дали да обърнеш следващата. Вече подозираш какво ще се случи.

Разгръщаш страницата.

„Конструирах първата машина на времето преди седмица. Изчисленията ми доказаха, че ще функционира, но не и как. Очаквах да изпрати всеки обект обратно във времето (работи само назад във времето, не напред) физически непроменен и непокътнат.

Първият експеримент показа грешката ми. Поставих метален куб — миниатюрен модел на машината, от която преди малко излезе — и нагласих машината да го върне десет години назад. Включих и отворих вратата в очакване кубът да изчезне. Вместо това той се бе разпаднал на прах.

Поставих друг куб и го пратих две години в миналото. Върна се непроменен, само по-нов и лъскав.

Това ми даде отговора. Очаквах кубовете да се връщат обратно във времето и те го правеха, но не според прогнозите ми. Металните кубове са били изработени преди около три години. Бях изпратил първия назад във времето, но години преди той да съществува в своята фабрична форма. Преди десет години е бил руда. Машината го върна в това му състояние. Виждаш ли колко погрешни са били нашите предишни теории за времето? Очаквах машината да действа по нов начин. Например през 2004 година я нагласям да отиде 50 години в миналото, и тя се връща в 1954-та. Но тя не работи точно така. Машината не се движи в реалното време, а в относително, и по този начин се променя само това, което е вътре в машината — по отношение на самото него, но не и по отношение на всичко останало във Вселената.

Потвърдих хипотезата си с морски свинчета — изпратих едно от тях (шестседмично) пет седмици назад във времето и то се завърна бебе.

Не е нужно да описвам всичките си опити. Ще намериш техен запис на бюрото и можеш да ги изучиш по-късно.

Разбираш ли сега какво се е случило с теб, Норман?“