Читать «Закрила» онлайн - страница 3

— Не ми ли вярваш? — попита той.

— Просто искам да водя нормален живот.

— Ако изобщо си жив — напомни ми той. — Онзи камион снощи…

— Това беше случайност. На всеки му се случва веднъж в живота.

— И само веднъж се умира — заяви тържествено дергът. — После и метрото…

— Това не се смята. Аз нямах намерение да го ползвам днес.

— Но си имаше причина да не го ползваш. Това е важното. Точно както няма причина да не си вземеш душ след малко.

— Че защо не?

— Някоя си госпожица Флин — каза дергът, — която живее по-нататък по коридора, тъкмо приключи да се къпе и остави парче размекнат сапун върху розовите плочки на банята. Ти щеше да се подхлъзнеш на него и да си изкълчиш китката.

— Е, не е чак толкова фатално, нали?

— Не. Едва ли е толкова фатално, както, да речем, саксията, бутната от последния етаж от някакъв възрастен господин.

— Кога ще се случи това? — попитах аз.

— Мислех, че не те интересува.

— Много ме интересува. Кога? Къде?

— А ще ми позволиш ли да те защитавам? — попита той.

— Само ми кажи едно. Какво печелиш ти от тази работа?

— Удовлетворение — каза той. — За един велидюзки дерг най-голямото възможно удоволствие е да помогне на друго същество да избегне опасността.

— А нищо друго ли не искаш в замяна? Нещо обикновено, като например душата ми или да владееш Земята?

— Нищо! Ако приема заплащане срещу защитата, ще наруша емоционалното си равновесие. Всичко, което аз искам от живота, всичко, което всеки дерг иска, е да защитава някого от опасностите, които той не може да види, но които ние виждаме прекрасно. — Дергът замълча, а после добави: — Ние даже не очакваме и благодарност.

Е, това ме убеди. Пък и как можех да предвидя последствията? Откъде можех да знам, че неговата помощ ще ме докара до положение, в което да не мога да лепчихам?

— Кажи сега за онази саксия.

— Тя ще падне на ъгъла на Десета улица и булевард „Макадамс“ в осем и трийсет сутринта.

— На Десета и „Макадамс“ ли? Че къде е това?

— В Джърси сити — отвърна бързо той.

— Че аз през живота си не съм бил в Джърси сити! Защо да ме предупреждаваш за това?

— Аз не знам къде искаш или не искаш да ходиш — отвърна дергът. — Аз само предвиждам опасностите, които те дебнат и които биха могли да ти се случат.

— И сега какво трябва да правя?

— Каквото искаш — каза мй той. — Просто си води нормален живот.

Нормален живот! Ха!

Всичко започна обаче доста добре. Аз си ходех на лекции в университета „Колумбия“, пишех си домашните, ходех на кино и на срещи, играех табла, тенис и шах. Както преди. И изобщо не усещах, че съм под закрилата на велидюзкия дерг.

Веднъж или два пъти на ден дергът ми се явяваше. Казваше нещо като „нестабилна решетка на канала на булевард «Уест енд» между 66-та и 67-ма улица, внимавай да не стъпиш отгоре й“.

И, естествено, аз не стъпвах. Но някой друг го правеше. Често виждах такива репортажи по вестниците.

Щом свикнах с него, това ми даде известно чувство за сигурност. Един извънземен пърхаше по двайсет и четири часа на денонощие около мен и искаше от живота само да ме защитава от неприятности. Един свръхестествен телохранител! Тази мисъл ми вдъхваше невероятна увереност.