Читать «Закрила» онлайн - страница 2

— Концепцията, за която загатваш, не ми е напълно ясна.

— В лудницата. Психиатрията. При откачалките. На такова място въдворяват хората, които си говорят с невидими извънземни. Благодаря за предупреждението, приятелче. Лека нощ.

Леко замаян, аз свих на изток, като се надявах моят невидим приятел да продължи по Бродуей.

— Не искаш ли да си говориш с мен? — попита дергът.

Аз поклатих глава с онзи лек израз, заради който никой не може да те обвини, и продължих да вървя.

— Но ти трябва да го направиш — каза дергът с нотка на отчаяние. — Субговорният контакт е много рядко и невероятно трудно явление. Понякога успявам да предупредя за надвисналата опасност едва в последния момент. Но после връзката се разпада.

Е, ето че получих обяснение за предчувствието на леля Мини. Но аз все още нямах никакво предчувствие.

— Тези условия може да не се повторят и след сто години! — замоли се дергът.

Какви условия? Пет монети и три ключа, които потракват в джоба ми по време на асцендент на Венера ли? Предполагам, че си заслужава да бъде изследвано това явление. Но не и от мен. Човек никога не може да докаже едно паранормално явление. Пък и има достатъчно хора, които носят онези ризи с дълги ръкави, които се връзват на гърба. Няма защо и аз да се нареждам в техния строй.

— Я ми се разкарай от главата — казах аз. Един полицай ме изгледа подозрително заради тези думи. Аз му се ухилих нахално и забързах напред.

— Разбирам социалното положение, в което си изпаднал — настоя дергът. — Но този контакт е напълно в твой интерес. Аз искам да те закрилям от милиардите опасности на човешкото съществуване.

Не му отговорих.

— Добре — каза дергът. — Не мога да те принуждавам. Просто ще трябва да предложа услугите си другаде. Сбогом, приятелю.

Аз кимнах любезно.

— Само още едно нещо — каза той. — Утре, между дванайсет и един и петнайсет по обяд, стой по-далеч от метрото. Сбогом.

— Ъъъ? Защо?

— Някой ще бъде убит на площад Колумбия. Тълпата ще го бутне по невнимание пред пристигащия влак. Ако бъдеш там, може да си ти. Сбогом.

— Утре някой ще бъде убит, така ли? — попитах аз. — Сигурен ли си?

— Разбира се.

— И ще го пишат по вестниците?

— По всяка вероятност.

— И ти знаеш всички такива случаи?

— Мога да предвидя всички опасности, насочващи се към теб и разположени във времето. Единственото ми желание е да те защитя от тях.

Аз се бях спрял вече. Две момичета ми се смееха, защото забелязаха, че си говоря сам. После отново тръгнах.

— Слушай — зашепнах аз. — Можеш ли да изчакаш до утре вечер?

— И ще ми позволиш да ти бъда защитник? — попита с готовност дергът.

— Ще ти кажа утре. След като прочета вечерните вестници.

Репортажът беше там. Така си е. Прочетох го в мебелираната си стая на 113-та улица. Един човек, блъснат от тълпата, загубил равновесие и паднал пред пристигащия влак. Това ме накара да се замисля дълбоко в очакване появата на защитника си.

Не знаех какво да правя. Желанието му да ме защити ми се струваше доста искрено, но пък не знаех какво иска от мен. А когато след около час дергът се свърза с мен, идеята още по-малко ми харесваше. Казах му го.