Читать «Закрила» онлайн - страница 6

— Един какъв? Какво чудо е пък това?

— Гамперът е същество от моето обкръжение. Предполагам, че е бил привлечен от нарасналата ти възможност да избягваш рисковете, което се дължи на моята защита.

— Да го вземат мътните гампера и теб заедно с него!

— Ако той дойде, опитай се да го изгониш с имел. Освен това често върши работа и желязо, допряно до мед. Също така…

Аз се хвърлих в леглото и заврях глава под възглавницата. Дергът разбра намека. В един миг усетих, че си е отишъл.

Какъв глупак се бях оказал! Ние, жителите на Земята, имаме един общ недостатък. Вземаме всичко, което ни предложат, независимо дали имаме нужда от него или не. По такъв начин си докарваме купища неприятности.

Но дергът си беше отишъл и с най-лошата от всичките ми неприятности беше свършено. Ще внимавам известно време, ще оставя нещата да се оправят от само себе си. След няколко седмици вероятно ще мога…

Във въздуха като че ли се усещаше някакво бучене.

Седнах в леглото. Единият ъгъл на стаята бе странно тъмен и почувствах студен полъх към лицето си. Бученето се усили. Не точно бучене, а смях. Нисък и монотонен.

Нямаше нужда някой да ми подсказва какво да правя.

— Дерг! — изпищях аз. — Измъкни ме от тази работа.

Той беше тук.

— Имел! Просто го размахай пред гампера.

— Откъде, по дяволите, да намеря имел?

— Тогава желязо и мед!

Аз скочих към бюрото си, грабнах медната тежест за притискане на документи и се огледах диво за нещо желязно, за да го допра до нея. Тежестта изхвръкна от ръката ми. Аз я хванах, преди да падне. Тогава видях химикалката си и допрях пишещата сачма до тежестта.

Тъмнината изчезна. И студът също.

Предполагам, че съм припаднал.

След един час дергът заговори с триумфален тон:

— Видя ли? На теб ти е необходима моята защита.

— Предполагам, че е така — отвърнах му мрачно.

— Ще ти бъдат необходими някои неща — продължи дергът. — Самокитка, амарант, чесън, рохкава пръст…

— Но гамперът си отиде.

— Да. Обаче грайлерсът остана. Пък и ще ти трябват защитници против лийпите, фигите и мелгерайзера.

И така аз написах списък на билките, есенциите и подправките. Изобщо не си направих труд да го попитам за връзката между свръхнормалното и свръхестественото. Сега послушанието ми беше пълно.

Призраци и духове? Или извънземни? Все едно, каза той, а аз разбрах какво означаваше това. Те обикновено не ни закачат. Ние се намираме на различни нива на усещанията, дори на съществуването. Докато някое човешко същество не направи глупостта да привлече вниманието им към себе си.

Сега обаче аз участвах в тяхната игра. Някой искаше да ме убие, друг да ме защити, но никой не се интересуваше от мен. Дори и дергът. Те се интересуваха единствено от моята стойност в играта, ако участието ми можеше да се нарече така.

И изпадането ми в това положение си беше само моя грешка. В самото начало имах на разположение цялата мъдрост на човешката раса. Онази всеобхватна расова омраза към вещици и духове, ирационалния страх от извънземен живот. Защото моето приключение е било играно хиляди пъти досега и разказите за него са предавани от човек на човек стотици, хиляди пъти. Разкази за това, как не един човек се е забърквал в странното изкуство да вика духове. И по този начин е привличал вниманието им към себе си. А това е най-лошото нещо на този свят.