Читать «Заклеващия» онлайн - страница 6

Подмина една стая с картини на всяка стена, после — една с легло и други мебели. Зад следващата врата имаше закрит нужник с течаща вода — чудесия, която тя още не разбираше.

Хвърли бърз поглед в поне десетина стаи. Стига да пристигнеше на кралското празненство навреме за музиката, Клейд и останалите от Петимата нямаше да се оплачат от нея. Също като останалите, и те вече бяха свикнали с привичките ѝ. Вечно имаше навик да се отнася нанякъде, да надзърта и ровичка къде ли не…

А нима това беше кралят?

Ешонаи застина пред поредната открехната врата, зад която се откриваше пищно обзаведена стая с дебел червен килим и лавици книги, които опасваха всички стени. Толкова много знания просто си стояха тук, небрежно изоставени от всички. И нещо още по-изумително — самият крал Гавилар се бе изправил и сочеше към нещо на масата, заобиколен от още петима души: двама офицера, две жени в дълги рокли и един старец с роба.

Защо Гавилар не беше на пиршеството? Защо пред вратата не пазеха стражи? Ешонаи запя мелодията на безпокойството и се отдръпна от вратата, но не навреме — една от жените побутна крал Гавилар по ръката и посочи към нея. Ешонаи затвори вратата. Ритъмът на безпокойството отекваше като ударите на чук в главата ѝ.

Миг по-късно, от помещението пристъпи един висок мъж в униформа.

— Кралят желае да разговаря с теб, паршенди.

Тя си придаде объркано изражение.

— Сър? Думи?

— Не се преструвай, че не разбираш — каза войникът. — Ти си една от преводачките. Влез. Не си направила нищо лошо.

Тя го последва в стаята. Продължаваше да трепери и да си тананика тревожно.

— Благодаря, Меридас — каза Гавилар. — Оставете ни насаме за момент, ако обичате.

Всички останали напуснаха помещението един по един, като оставиха Ешонаи да пее мелодията на успокоението сама пред вратата, и то — високо, макар че човеците нямаше да разберат какво означава.

— Ешонаи — заговори кралят, — има нещо, което искам да ти покажа.

Той знаеше името ѝ? Тя пристъпи по-навътре в малката, топла стая, обвила ръце плътно около тялото си. Не разбираше този човек. И не само заради чуждоземската му, мъртвешки монотонна реч. Не само поради факта, че не можеше да разгадае какви чувства се таят зад съчетанието от бойна и любовна форма, което виждаше.

Този мъж я объркваше повече от всеки друг човек. Защо им бе предложил такова изгодно клетвено съглашение? В началото изглеждаше, че става въпрос просто за спогодба между съжителстващи племена. Но това беше преди да дойде тук и да види града и алетските армии. Нейният народ някога също бе разполагал с огромни градове и внушителни армии. Беше им известно от песните.