Читать «Заклеващия» онлайн - страница 4

Отначало предположи, че човеците са забравили формите си — така, както и слушачите някога. Това породи моментално чувство за близост помежду им.

Сега, месеци по-късно, Ешонаи пееше мелодията на възхищението, докато помагаше с разтоварването на барабаните от фургона. Бяха пропътували дълго разстояние, за да видят родната земя на човеците, и всяка стъпка я оставяше все по-дълбоко впечатлена. Преживяването кулминира тук — в невероятния град Колинар и великолепния му дворец.

Подобният на пещера док за разтоварване от западната страна на двореца бе толкова обширен, че бе приютил двеста слушачи, след като бяха пристигнали, а още не беше пълен. Повечето слушачи нямаше да имат възможността да присъстват на пиршеството горе — където щеше да се сключи клетвеното съглашение между двата им народа, — но алетите все пак се бяха погрижили да нагостят с цели камари храна и питиета онези, които щяха да останат тук.

Тя слезе от фургона и огледа високия таван на дока за разтоварване, като си затананика мелодията на въодушевлението. Когато бе казала на Венли, че е решена да картографира света, си бе представяла, че ще открие дива природа — каньони и хълмове, гори и лаити, обрасли с растения и пълни с живот. А всъщност, всичко това я беше чакало през цялото това време — точно отвъд хоризонта.

А с него — и още слушачи.

Когато Ешонаи видя човеците за пръв път, бе забелязала малките слушачи, които ги придружаваха. Злочесто племе, принудено да остане постоянно в димна форма. Ешонаи предположи, че човеците се грижат за горките същества без песни.

О, колко невинни бяха онези първи срещи.

Поробените слушачи не представляваха някакво малко племе, а бяха огромен народ. А човеците не се бяха грижили за тях.

Човеците ги притежаваха.

Групата парши, както ги наричаха, се бяха скупчили малко встрани от пръстена работници на Ешонаи.

— Все искат да дойдат да помагат — изпя Гитгет в ритъма на любопитството и поклати глава, а рубините в брадата му проблеснаха в тон с ярките червени нюанси на кожата му. — Мъничките безритмени искат да се навъртат около нас. Усещат, че нещо не е наред с умовете им, казвам ти.

Ешонаи му подаде един барабан от дъното на фургона и също затананика любопитно. Скочи на земята и се приближи към групата парши.

— Помощта ви не е необходима — изпя тя в ритъма на мира и разпери ръце. — Предпочитаме да разтоварим барабаните сами.

Лишените от песен вдигнаха към нея мътни, безизразни очи.

— Вървете — изпя тя с мелодията на молбата и махна с ръка към близката трапеза, където слушачите и човеците-прислужници се смееха заедно, независимо от езиковата бариера. Човеците пляскаха в такт със старите песни, които слушачите бяха подели. — Забавлявайте се.

Неколцина от паршите погледнаха към песните и наклониха глави, но не помръднаха.