Читать «Задушница» онлайн - страница 5

— Е, знам ли какво да кажа — отговори Стоилка и се поизчерви. — Какъв си ти! Само се подиграваш. — И тя бързо му хвърли с очите си едно фитилче.

— Ти тия ги махни, не сме мома и ерген да се лъжем. Нашето цвете е прецъфтяло.

— Може пак да се разцъфти — усмихна се Стоилка с ръка на устата.

— Така! Те, аз давам моята дума, па ти ако искаш — добре.

— Е, ще искам, ами какво ще правя. Самичка мога ли? Ако не при тебе, при друг щеше да е.

— Така си е! Ако искаш, още сега да идем при попа и да му кажем.

Станчо стана. Стоилка погледна наоколо със сивите си очи, взема си блюдото, па стана и тя.

Двамата мълчаливо тръгнаха. Дъждът ръмеше насреща им, пръскаше лицата им със студените си пресни капки и ги зачервяваше. Станчовата глава беше зашеметена от ракията и краката му се преплитаха. Стоилка вървеше редом с него превита от студ, носеше палурчетата и двете блюда и кълнеше времето.

От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви и се трупаха над селото.

На Станчо му стана весело. Той се вглеждаше като момък във влажните и сиви като мъглите очи на Стоилка и току повтаряше:

— Знаеш ли какво ще кажа на попа? Дядо попе, ще му кажа, господ ми взе Божана, пък ми прати Стоилка. А… Така ще му кажа, чакай да видиш.

А Стоилка ласкаво се усмихваше, като прикриваше устата си с ръка.

Информация за текста

Публикуван за пръв път в Летописи, IV, кн. 8, юни 1903, с. 172–174, с подзаглавие „Разказ“ и подпис Елин Пелин. Цялостно преработен и с доста многобройни езикови поправки включен в Разкази, т. I, 1904, с. 23–32, и с отделни поправки в следващите издания на Разкази, т. I. Цялостно наново поправен за СII, 1938, с. 13–23.

При преработката за СII: „и всеки е смесил своята скръб“ става „и всеки слива своята скръб“; зачеркнато е: „[се носи] безразборно, като че ли от рояк черни големи мухи [неразбран и суетен шум]“; „сега сам им бера ядовете“ става „сега самичък им бера грижите“; „простак си ти“ — „простичък си ти“; „От стрехите на старата чернова падаха капчуците [?] капка след капка, като сълзи, и тъжно тупаха в пясъка“ — „стрехите на старата черква плачеха с едри сълзи. Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък“; „Ти мож ли толко деца да храниш?“ става „Ще ти народи дечурлига. Какво ще ги правиш?“ — Първоначалните поправки, при включване в Разкази, т. I, са толкова значителни, че биха могли да се покажат само ако се дадат паралелно текстовете изцяло.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5304]

Последна редакция: 2008-02-06 21:21:11

1

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. II, 1-о изд. 1938