Читать «Зад кулисите на ФСБ (КГБ)» онлайн - страница 5

Така се сформира тройката на неразделните приятели: Андропов, Громико, Устинов.

Няма да се спираме на всички подробности от възхода на Андропов. Ще разгледаме само най-важните моменти. Например през юли 1978 година умира секретарят на ЦК Кулаков.

Кулаков се радва на добро здраве и гледа да си няма вземане-даване с медицината, но нищо не му помага — една сутрин го намират едва ли не с прерязано гърло! Във всеки случай никой от историците не се съмнява в насилствената му смърт. Спорят само кой го е убил и защо. Мнозинството от тях се обединява около мнението, че е трябвало да се освободи място в ЦК за Горбачов.

И това място е най-незавидното: секретар на ЦК за селското стопанство. Но партийният апарат усеща, че става нещо лошо, и се заинатява. Андропов е принуден да задейства всичките си ресурси, но успява да пробута на този пост Горбачов чак след четири месеца, в края на ноември 1978 година.

Защо му е притрябвал Горбачов? В политически план той е пигмей, един от двестата провинциални секретари на областни комитети без никакви ценни за Андропов връзки във висшето общество на Кремъл. Горбачов му е нужен именно като празно място!

Тъй като няма възможност да поставя на партийни постове щатни сътрудници на КГБ, Андропов е принуден да внедрява свои агенти от средите на партийните кадри. Горбачов продължава стремителния си полет и по-нататък: след година вече е кандидат-член на Политбюро, а след още една, през октомври 1980, става пълноправен член.

Изпреварва Устинов, който влиза в Политбюро чак през 1981 година. Та нали Устинов е министър на отбраната, човек второ качество в сравнение с чистокръвната партийна номенклатура Горбачов!

1982 година е решаваща. Може би Андропов щеше да продължи да души партийните апаратчици, без да бърза, но собственото му здраве, което и преди не е било блестящо, внезапно се влошава (вече е на 68 години). Той разбира, че не разполага с много време, а все още не е генерален секретар!

Първата му работа е да вземе изцяло властта в своето КГБ. Вярно е, че „кучетата пазачи“ не му пречат особено. Негови верни хора оглавяват всички най-важни управления и служби — когато става генерален секретар, на Андропов не му се налага да сменя почти никого. Но кучетата на Брежнев все пак могат да го изпортят, тъй че се налага да се презастрахова.

На 19 януари 1982 година С. Цвигун „слага край на живота си“. В мемоарите си Крючков уверява, че той е бил болен от рак, което уж били констатирали при аутопсията. Като се има предвид, че медицинското заключение е подготвено в Четвърто управление, а трупът на Цвигун е изгорен моментално, тази версия не струва пукната пара.

Почти веднага след него, на 25 януари, умира и Суслов, вторият човек в партията след Брежнев („намерен на сутринта“ и т. н.). Освобождава се мястото на секретаря на ЦК по идеологията — това е добро стъпало към поста генерален секретар. Невъзможно е да скочиш от КГБ направо на върха, партийните традиции не го позволяват. Партийната върхушка би могла да се утеши поне с това, че сега мястото на председателя на Комитета й пада в ръцете. Затова и Андропов не бърза да напуска поста си в КГБ, остава на него до май месец 1982 година.