Читать «Зад кулисите на ФСБ (КГБ)» онлайн - страница 3

Така че и към Андропов Брежнев прикрепя две кучета пазачи от най-верните си съратници, Цвигун и Цинев, и двамата като първи заместници. Които не могат да се понасят и се следят взаимно.

Тези първи заместници си поделят почти всички управления и служби в КГБ. Цвигун наблюдава Трето, Пето и Седмо управление в КГБ, на Цинев се падат управленията с четни номера. Така че всички заповеди и разпореждания на Андропов за тези управления минават през задължителната цензура на единия от неговите надзиратели. Все пак му разрешават да си остави две управления, които да са на прякото му подчинение — Първо главно, т. е. външното разузнаване, и Девето, което отговаря за охраната на Кремъл и личната охрана на партокрацията.

Точно това са двата лоста, помогнали на Андропов да завземе властта! Донякъде можем да разберем защо му разрешават да се разпорежда безконтролно с външното разузнаване: партийните бюрократи не очакват никакви изненади в страната от това подразделение — Първо управление няма право да провежда операции на собствена територия. А излишните контрольори само биха изнасяли секретна информация. По-трудно за разбиране е защо Брежнев изцяло поверява на Андропов най-важното — личната си охрана и охраната на членовете на Политбюро! Под шапката на Андропов се оказват всички партийни вили и санаториуми, както и най-святото за партийните старци — кремълската болница.

По онова време началник на Четвърто управление на Министерството на народното здраве е другарят Чазов, който отговаря лично за лечението на партийните вождове. И пак той подписва медицинските заключения за причините за тяхната смърт! Чазов пише мемоари, в които не се свени да признае „приятелството“ си с Андропов. Периодично те се срещат тайно в конспиративни квартири и Чазов го информира за здравословното състояние на всичките си високопоставени пациенти, включително и на Леонид Илич. Ясно е, че с такива „приятели“ сред лекуващия персонал Андропов може да се разпорежда с живота и на членовете на Политбюро. Да не говорим, че чрез прислугата и охраната научава всяка подробност от личния живот на партократите.

За всичко това в интернет има предостатъчно информация (от Зданович, Легостаев и други), така че можем да не се задълбочаваме в тази тема. Значително по-малко се знае за това как Андропов е използвал външното разузнаване в борбата си за властта. Само веднъж в интернет ми попадна информация, че е разполагал с лично тайно разузнаване — ръководи го шефът на едно от управленията в ПГУ (Първо главно управление). След „победата на демокрацията“ и краха на СССР той дава кратко интервю. И дори тогава пожелава да остане анонимен, а цялата му информация се свежда до едно: докато е председател на КГБ, Андропов тайно се среща с него в конспиративна квартира. За всичко останало и без това можем лесно да се досетим. Първо, изключителната конспирация е била задължителна, за да останат тези срещи скрити от „кучетата пазачи“ Цинев и Цвигун. Второ, тази лична спецслужба се занимава точно с онова, което е най-строго забранено на чекистите: с оперативната разработка на партийния апарат, като подготвя почвата за завземането на властта в страната от КГБ. И трето, спецслужбата се състои от разузнавачи и действа чрез методите, използвани от тях на вражеска територия. Събиране на компромати — шантаж — вербуване! А когато се налага — и автомобилна катастрофа.