Читать «Зад кулисите на ФСБ (КГБ)» онлайн

Ерик Форд

 Хроника: Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Увод

През 1982 г. Андропов става наш цар. Цели 65 години преди това властта е в ръцете на партийната номенклатура. През това време нито на военните, нито на чекистите се позволява дори да се приближат до нея. Даже в Политбюро ги приемат с нежелание. И не щеш ли, Андропов става първо секретар на ЦК, а след смъртта на Брежнев — и генерален.

Разбира се, държавният апарат винаги е бил сплотен, но „силовите“ ръководители се занимавали само с подчинените си ведомства, а „стопанските“ — със своите. А общото ръководство било в ръцете на партийците.

Единствено чекистите имали силата да отнемат монопола им над властта.

Партията добре разбирала какъв страшен звяр държи вързан като куче пазач. Хрушчов се опитал драстично да съкрати и отслаби „органите“, но веднага започнали въстания и бунтове. Първо „в братските страни“, после и в Новочеркаск. Наложило се спешно укрепване на КГБ.

По времето на Брежнев чекистите постепенно възстановили предишната си мощ. Леонид Илич никога и на никого не пречел, точно като английската кралица.

От всичките ни управници само другарят Сталин успял да сложи намордник на чекисткото чудовище.

За тази цел:

Трябвало самият той да стане реален шеф на НКВД, всекидневно да следи всичко и да контролира работата на всички подразделения.

Налагало се периодично да прави „ротация на кадрите“, да отстрелва цялата чекистка върхушка.

В противен случай по-добре да плюеш на всичко, да издадеш мемоарите си и да получаваш ордени. Още докато Брежнев бил жив, започнал „пълзящ преврат“, който никой не забелязал. На народа му било все едно, на партийците в крайна сметка — също, тъй като „неоправданите репресии“ сред номенклатурата били останали в далечното минало. Имало слаба вълна от арести по дела за корупция (в Министерството на рибната промишленост, в Грузия и т. н.). Но чекистите изобщо не възнамерявали да „изкореняват злото“, да затварят и да разстрелват хиляди хора. Трябвало само да посплашат номенклатурата, за да разберат партийците кой командва.

В какво се състои силата на „органите“? Естествено, тя не е в подземията и в изтезанията. Дори при Сталин не това е главното, а събирането на информация — по всякакъв начин и за всички! Събиране, обработка и използване.

Още по времето на Хрушчов следенето на партийната номенклатура било забранено. Забранено било и вербуването на ръководни кадри. Ако доносникът станел началник, задължително го изключвали от групата на агентите. Има ли смисъл да поясняваме, че чекистите никога не се съобразявали с това разпореждане! Първо на първо, тях ги интересувало не това за какво разговаря интелигенцията. Партийната номенклатура била наясно, че я гледат като на рентген, но не можела да направи нищо. А като имаме предвид тоталната корумпираност на управляващия елит по времето на Брежнев, става ясно защо следващият генерален секретар е Юрий Андропов. В негово лице на власт идва изключително мощна организация — и след смъртта му вече нищо не би могло да се промени.

Историята за завземането на държавната власт от Андропов е известна отдавна, но само в общи линии. От детайлите не се знае почти нищо!