Читать «Загадката на Марголия» онлайн - страница 2

Бяха съобщили, че шал ето е безопасно. Безопасно и стабилно. Останете вътре и всичко ще е наред. Зона без лавини.

Той се усмихна в мрака.

Седяха на масата с новата си позната, Брея някоя си, когато Маргарет се изправи, каза нещо като: „Не изяждайте всички яйца, връщам се след малко“, и излезе. Група скиори стоеше при предната врата. Бяха нетърпеливи да излязат и се оплакваха, че са ги задържали в шалето от излишна предпазливост. Мърмореха недоволно, че Синята писта е за начинаещи. Две двойки, седнали до саксиите с растения, се наслаждаваха на питиетата си. Едър мъж, който приличаше на съдия, слизаше по стълбите. Млада жена в сиво-зелено яке беше седнала на пианото и започваше да свири.

Маргарет сигурно точно бе стигнала до стаята им, когато ги разлюля първият трус. Хранещите се в трапезарията се бяха спогледали с изненада. Последва втори трус и страхът в помещението стана осезаем. Нямаше викове, доколкото си спомняше, но хората избутваха столовете си и се втурваха към изхода.

Брея — на средна възраст, с тъмна коса, учителка във ваканция — беше погледнала през прозореца, за да разбере какво става. От мястото си той не можеше да види нищо, но косата му се изправи, когато тя пое уплашено дъх и прошепна ужасено: „Бягай!“. Без да каже и дума повече, тя бутна назад стола си и хукна.

Навън се появи стена от сняг, която се устреми към тях. Беше плавен, ритмичен, сякаш дирижиран от невидим хореограф кристален прилив, който се плъзгаше по склона на планината, поглъщаше дървета и скали, а накрая и каменната ограда на хижата. Лавината помете някого — стана за миг.

Уескот седеше тихо, съзнаваше, че няма къде да се скрие. Отпи от кафето си. Имаше чувството, че времето е спряло. Рецепционистът — симулация — угасна. Угаснаха и домакинът, и един от портиерите. Скиорите при предната врата се разпръснаха.

Уескот затаи дъх. Задната и страничната стена влетяха в трапезарията, последвани от пронизваща болка и усещането за падане.

Някъде се затръшваха врати.

Нещо мокро се стичаше по ребрата му. Гъделичкаше го, но той не можеше да го достигне.

Брея не беше успяла да излезе от трапезарията. Най-вероятно беше на няколко метра от него. Струваше му се, че няма много въздух в дробовете си, но все пак прошепна името й.

Чу глас, който идваше от някъде далече:

— Насам.

Но това беше мъжки глас.