Читать «Завръщането» онлайн - страница 3

Когато на другата сутрин Последния Галков отиде в апаратната, на екрана още висеше изящната фигура на Аполон.

— Запомни този образ, Норма! Така ще изглежда Сто и седемнадесетия в деня , когато ще кацне на Земята.

— Ти си луд, Галков!

— Ще започнем от веждите.

— Ти наистина си луд. Ръцете ми отдавна са загубили някогашната си похватност. Правила съм досега само една операция — на Осемдесет и третия, но беше неуспешна, той умря.

— Осемдесет и третия не ме интересува! Искам вежди като лунни сърпове, разбра ли.

— Това са приумици, Галков. Земята и без това ще те посрещне като победител.

— Искам да ме посрещне като човек.

После легна върху лъскавия плот на операционната маса, мушна дланите си в стоманените халки и затвори очи. Норма внимателно проми челото му с гореща остро миришеща течност, разтри с хладните си пръсти слепоочията му и внимателно заби няколко остри игли съвсем над очите. Болката хукна, превзе цялото му тяло, отрази се в мозъка и образува стоящ връх ниско под ушите. Парализира го тази болка, изпъна го, но Галков търпеливо прие началото на екзекуцията, която щеше да продължи няколко месеца. Норма присаждаше косъм след косъм, търпеливо, бавно, може би злорадствувайки над суетността на Сто и седемнадесетия, комуто изведнъж хрумна да прилича на Аполон. На другия ден тя старателно разцепи със скалпела коремната му област, за да изстърже възглавницата от подкожни тлъстини, без да използва анестезатор, видя как устните му побеляха, очите като че ли искаха да се измъкнат от гнездата си, зениците взривно реагираха, но Галков каза само: