Читать «Завръщането» онлайн

Агоп Мелконян

Завръщането

Завъртя го тази приумица на душата, нахлула внезапно — като варварска конница — триста милиона километра преди края. Предаде й се без съпротива, само няколко пъти проплака от болка и падна от пълно изнемощение в хладните ръце на Норма, но това беше най-сладкото отдаване в неговия живот, иначе скучен и безсмислен.

— Афродита е родена край остров Цитера от снежнобялата пяна на морските вълни. Духнал галещ бриз и отнесъл тялото й към Кипър. Изплували от водата нежните Хори, наметнали й златоткани дрехи, сложили й венец от благоуханни цветя. Ерос и Химерос отвели дивната богиня на Олимп.

— Това е тя, нали, норма?

— Нарисувана от Ботичели.

— Признай, красива е.

Белезникавата точица в далечината, точно където се пресичат хиксът и игрекът на ориентатора, след триста милиона километра ще се превърне в озарено кълбо с прозрачна синя обвивка. Тогава Галков за първи път ще може да нарече блажената твърд под нозете си Земя с главна начална буква и ще свърши дългият мираж, мамещият порив, записан в гените му с три неясни синонима — Начало, Майка и Дом. Неясни за Сто и седемнадесетия Галков, защото само Първият е виждал Началото, другите след него са девиаторни клонинги, в които то живее единствено като усещане за нещо велико и добро.

— Красива е, Галков. А това е златокъдрия Аполон, богът на светлината. Хера изпратила дракона Питон да преследва красивата Латона заради някоя от хилядата им свади. Скрила се Латона на пустия остров Делос и там родила златокъдрия. Тогава всичко наоколо се оживило, засияло. Понесъл се младият Аполон по лъчеобляното небе със сребърен лък през рамо, за да убие хищния Питон.

— Защо има толкова къси ръце, норма? Сега разбрах какво ме дразни в него.

— Ръцете на човеците са точно такива.

— Аз също съм човек, а ръцете ми стигат до коленете.

— Аполон е изящен. — измърмори като че ли виновно корабният робот норма. — В Древна Гърция е съществувал култ към красотата. За тях съвършенството на формите…

— Мъртъв ли е сега този култ?

— Не знам, Галков. В последните петнадесет века трябва много неща да са се променили.

Последният Галков непохватно повдигна от стола тромавото си тяло, промъкна се между апаратите и загледа белезникавата точица в центъра на ориентатора.

— Сигурно много неща са се променили, норма. Сигурно нищо не е останало от романтичните времена, когато сте излетяли с Първия. Това отсреща е Земята, някъде там е остров Делос, където се е родил Аполон. Красива ли е Земята?

— Преди петнадесет века беше красива.

— Там има морета, планини, дървета, красиви селца край реки.

— Там има всичко, Галков. У Дома винаги има всичко.

Галков се опита да си представи Дома, но не можа. Дърветата растяха върху морските вълни, къщите висяха безпомощно във въздуха, по улиците сновяха хора и всички те приличаха на Афродита и Аполон.

— По ваши време имаше ли рицари?

— Не, Галков. По наше време рицарите отдавна спяха кротко в своите железни доспехи.

— Аполон е човек и аз съм човек, ние сме от един вид, а сме съвсем различни.

— Ти си Сто и седемнадесетия. При девиаторното клонинговане винаги се натрупват грешки. Генетиците го наричат „шумове между поколенията“. При сто и седемнадесет метаморфози шумовете стават забележими… Първия приличаше на Аполон.