Читать «За хората» онлайн - страница 3

— Ти имаш право на избор — отвърнах. — Ти можеш да си отидеш.

— Не — поклати глава той. — Аз съм обвързан от избор така, както ти си обвързан от голямата сила у мен. Върни се, Сам.

— Защо? — извиках и заудрях с юмруци гърдите си като луд. — Защо точно аз? Защо другите могат да си отидат, а аз трябва да остана? Вселената е безкрайна. Не искам компания. Ще намеря някъде някоя загубена дупка и ще се заровя. Където и да е, само да е далеч!

— Ще го направиш ли, Сам? — попита той със съжаление в гласа. И като не му отговорих, продължи кротко. — Виждаш ли, Сам, тъкмо затова не мога да те пусна. Ти си способен да се заблуждаваш, да си казваш, че ще направиш онова, което и двамата знаем, че няма, че не можеш да направиш. Така че, трябва да останеш.

— Не! — станах и понечих да си тръгна. — Дойдох първо при теб и ти дадох шанс. Сега ще продължа сам и все някак ще се откача.

— Сам, върни се — каза той и изведнъж краката престанаха да ме слушат. — Седни и ме чуй само за минутка — непослушните ми крака ме върнаха обратно и аз седнах.

— Сам, нали знаеш как е. От време на време се ражда някой от нас. А когато порасне, си заминава. Малцина остават. Но само веднъж на хиляди години се появява такъв като теб, който трябва да бъде прикован против волята си за нашия свят.

— Ерик — изсъсках през зъби, — не искам състрадание!

— Това не е състрадание, Сам. Както каза и ти. Вселената е безкрайна, но аз съм я опознал и в нея няма място за теб. За другите, които са си отишли, място има, но не там е истината. Те се хранят на чужда трапеза, Сам, винаги и вечни като гости. Те са оставили себе си, когато са заминали, а вече не принадлежат на нашата Земя.

Той поспря и аз усетих какво ме очаква.

— Но не и ти, Сам — продължи той и аз продължих да го слушам с приведена глава, втренчил поглед в кафявата пръст. В гласа му имаше нежност. — Клетият Сам. Никога няма да успееш да оставиш Земята зад гърба си. Ти си един от нас, но пъпната връв на живота те свързва с другите. Щом човек те заговори, ръцете ти се протягат приятелски към него. Щом жена ти се усмихне, любов стопля леденото ти сърце. Не можеш да ги изоставиш. Сам. Дори сега да тръгнеш, след време ще се завърнеш и ще се опиташ да ги вземеш със себе си. И ще прибързаш, защото те още няма да са узрели. И за тях все още няма място там, във Вселената.

Опитах да помръдна, но не можах. Опитах да вдигна лице към него, но не можах.

— Клетият Сам, попаднал в клопката на обикновеното си сърце, която спъва заревото на разума му. Върни се, Сам. Върни се при своите градове и своите хора. Върни се при хилядите дребни задължения, към работата, която не е по-значителна от тази, която вършат те, но е много повече, така че те кара да я вършиш без умора по двайсет, двайсет и два часа дневно. Върни се, Сам, при своите проекти и картини, при своята музика и своите сделки, при своето инженерство, при своите планове за залесяване и при всичко останало. Върни се и работи така, че съзнанието ти да се замъгли и да спиш, без да сънуваш. И чакай. Чакай да минат необходимите години, докато те пораснат, и най-сетне познаят съдбата си. И когато това време настъпи. Сам, те ще тръгнат. И ти ще тръгнеш с тях, кръв от кръвта им, плът от плътта им, близък и другар на всички. Ти ще бъдеш по-щастлив, отколкото ние бихме могли да бъдем, когато това време настъпи. Но годините трябва да изтекат, а сега ти трябва да се върнеш. Върни се, Сам. Върни се, върни се, върни се.