Читать «Жътваря» онлайн - страница 143

Знаех, че приписвам на Тувал повече качества, отколкото вероятно притежаваше, но в мига, преди да го срещна в битка, трябваше да предположа, че е способен на всичко. В моя занаят да подцениш противника, означава да поканиш смъртта.

Двата каменни стража сякаш ме наблюдаваха. Бяха по-големи от скелетите, покрай които минахме, и по-застрашителни с черепите си от бизони и тромави силуети от дрипи и кожени ремъци. Приличаха на същества от роман на Толкин — подобни на химери демони, пазители на портите на подземното царство.

Стигнах до утъпкана пътека, водеща към средата на скалното образувание. Пукнатината в скалата беше създадена от природата, но тук-там открих доказателства, че Каин е разширил входа с чук и длето. Освен това бе отбелязал присъствието си със странни символи и пиктограми, заимствани от картините на Йеронимус Бош. Като си припомня случая, мисля, че рисунките върху скалната повърхност изобразяваха историята на убийствата му. В онзи миг обаче не можех да обърна повече внимание на откачения му разказ. А може би трябваше да го направя, защото вероятно щеше да ме подготви за онова, което ми предстоеше да видя.

Ринк беше дисциплиниран и не влезе веднага след мен в прохода. Усещах, че е някъде по-назад. Чух дишането му, когато приклекна на входа, тъй като необичайната акустика усилваше и най-слабия шум. Не разговаряхме. Звукът би издал позициите ни и би ни превърнал в лесни мишени. Трябваше да разчитаме на потайно промъкване и на не по-малко решителност, за да се отървем невредими. Внимавах да не стъпя върху някое камъче или вейка от довян от вятъра храст, която да предупреди Каин. Челото ми се обля в пот. Капките се плъзнаха по гърба ми. Полезрението ми се ограничи от тесния тунел и почувствах прилив на кръв в ушите си. Състоянието ми не беше идеално за лов на хора, но представляваше реакция към адреналина, бушуващ във вените ми. Обаче не можех да направя нищо.

Проходът се разшири и завърши с пещера, оградена от трите страни с високи скали. Имаше само един вход и беше опасен капан. Бързо огледах скалите над мен. Дулото на пистолета проследи погледа ми. Нищо не помръдваше и не показваше, че сме попаднали в засада. Влязох в убежището и се завъртях, за да покрия всички посоки. Скоро забелязах дупка в земята. Стъпала водеха надолу към мрака. Дъхът ми секна.

След първите няколко стъпала не се виждаше нищо. Въпреки че очите ми бяха свикнали с тъмнината, стъпалата се спускаха към владение, което мога да опиша само като лишено от всичко. Там беше не само тъмно, но и по-черно от дълбините на най-дълбокия океан или непристъпната бездна на необятния космос.

Нямах решителност да пристъпя в дупката. Дори се обърнах и потърсих морална подкрепа от Ринк. Ако можеше да ме види, той щеше да съзре лицето на ужаса. Не можех да си го позволя и бързо опипах първото стъпало с върха на ботуша си. И после, преди отчаяната ми смелост да се изпари, заслизах по стъпалата.