Читать «Живот след живота» онлайн - страница 5
Александра Маринина
— Ние винаги имаме проблеми — безгрижно отвърна Вторушин. — Какво имаш предвид този път?
— На гърдите на Аида е счупено огледало. И обичката от ухото й е изтръгната, търкаляше се наблизо. Спомняш ли си трупа на Корягина?
Че как да не си спомня! Вторушин почувства как сърцето му прескочи един удар. Такава била работата, значи…
— Сега определено можем да твърдим, че в града има маниак — продължи с мрачен глас Федулов. — Сега вече ще ни стъжнят живота.
* * *
СТРАСТИ ОТ ИМЕНИЕТО
Вече три седмици жителите на нашия град не могат да спят спокойно: в Томилин се засели ужасът, неизвестен маниак убива възрастни жени, които посещават клуб „Златна възраст“. Дали това е случайно? И какво стои зад убийствата на двете невинни жертви, свързани със старинното имение в покрайнините на града? Общото между двете загинали жени е, че те бяха членки на клуб
„Златна възраст“, открит преди две години от московския олигарх Андрей Бегорски в реставрираното с негови средства старинно имение. Този клуб почти веднага си спечели популярност сред томилинските пенсионери, които говорят за него с обич и топлота, но се разбра, че не всичко там е толкова радостно и гладко, колкото изглежда на пръв поглед.
Ние проведохме журналистическо разследване, което ни разкри доста страшни тайни и хвърли светлина върху загадките, оказали се неразрешими за нашата доблестна милиция.
Нека се върнем две и половина столетия назад и да се обърнем към историята. Всички, които поне малко са изучавали история, разбира се, знаят за княз Александър Апексеевич Вяземски, един от най-близките помощници и последователи на Екатерина Втора. Виж обаче неговият далечен роднина, княз Андрей Иванович Вяземски, е много по-малко известен. При Екатерина той е бил действителен таен съветник — лице, заемащо най-високи държавни постове, генерал-губернатор на Нижниновгородска и Пензенска губерния, а при император Павел е станал сенатор. Но нашето внимание трябва да бъде приковано не към неговите политически заслуги, а към историята на втория му брак.
Втора съпруга на княз Андрей през 1786 година става ирландката Евгения О'Рейли. Князът се запознал с нея по време на едно свое пътешествие в чужбина, успял да я раздели със съпруга й и я довел в Русия. Бракоразводният процес на Евгения бил дълъг и мъчителен, но в края на краищата влюбените се събрали и сключили законен брак. Обичали се и били щастливи, но роднините на Андрей Иванович не одобрили този брак и не приели младата му съпруга. Съпрузите Вяземски започнали да търсят уединено кътче, където да се скрият от хорските приказки и от гнева на своето обкръжение. Именно тогава княз Андрей купил имението Николское-Томилино, което днес е в покрайнините на нашия град.
Но семейство Вяземски така и не се преместили да живеят тук. Князът довел новата си съпруга в имението, ала само след няколко часа Евгения казала, че тук не се чувства добре. Тя дори не пожелала да остане в къщата за през нощта, казала, че я е страх, че във въздуха витае нещо неопределено, което я плаши, и тя за нищо на света не би живяла тук. Как ли не я придумвал князът, но и това не помогнало. Съпрузите се върнали в дома си, а месец по-късно Андрей Иванович намерил ново място — Остафево, на седем версти от град Подолск. Вяземски останали стопани на Остафево повече от 100 години, а имението Николское-Томилино било продадено на граф Михаил Фьодорович Румянцев.
