Читать «Живот след живота» онлайн - страница 4

Дмитрий прекара с Рита Нечаенко още половин час, разпита я дали хазяйката й не е имала врагове, дали не е получавала заплахи, дали напоследък не е влизала в някакви конфликти… Много неща научи Дима Федулов за убитата жена, само че всички те не хвърляха и капка светлина върху личността на престъпника. Най-вероятно този престъпник не беше обикновен, а и мотивът му е бил доста засукан, не от обичайните. Защо Дмитрий си помисли това ли? Ами защото на гърдите на удушената с дебелия шал жена имаше счупено огледало, а на земята до трупа се търкаляше изтръгнатата от ухото й обица.

Нима в техния осемдесетхиляден град се е появил маниак? Ох, дано не е така!

* * *

22 септември 2009 г.

Капитанът от милицията Иля Вторушин почти никога не закъсняваше за работа, напротив, обичаше да отиде по-раничко, докато в зданието на Градския отдел на вътрешните работи няма никого освен дежурните, да прегледа бележките си, да свърши на спокойствие работата си с документацията, да състави плана си за предстоящия ден. Иля обичаше да планира, записваше си подробно всичко, номерираше задачите и щом ги изпълнеше, ограждаше с червено кръгче свършеното. Ако до края на работния ден червените кръгчета бяха по-малко от неоградените точки, настроението на Иля се разваляше, той беше недоволен от себе си и се ядосваше. Виж, в сполучливи моменти, когато успяваше да огради с червената химикалка всички номера, се радваше като дете и смяташе, че денят не е изживян напразно.

Днес капитан Вторушин уж дойде на работа рано, но в кабинета вече седеше старши оперативният работник Дима Федулов, лицето му беше измъчено, а очите — като на болен.

— Убили са Аида — процеди през зъби Федулов вместо поздрав.

— Аида ли? — учудено вдигна вежди Вторушин. — Каква Аида?

— О, да, ти не знаеш, не я завари — махна с ръка Дмитрий. — Млад си още. Тя се пенсионира преди десет години, работих с нея. Каква жена беше само… Аида Борисовна Павлова, следовател от прокуратурата, старши съветник от юстицията.

Иля Вторушин не познаваше никаква Павлова, той беше само на 32 години и преди десет години, когато някоя си Павлова се пенсионирала, той едва бе завършил милиционерската школа и бе започнал работа в милицията в Костровск, неговия роден град, където и досега живееше баба му. Родителите на Иля много отдавна се бяха преместили от Костровск в Томилин, те бяха инженер-химици и работеха в комбината, така че Вторушин бе израснал тук, но служебната си кариера започна там, където се бе родил, и едва преди седем години се бе преместил в Томилин.

Той видя, че Дима Федулов е ужасно разстроен, и не знаеше как да се държи — дали скръбно да мълчи в знак на солидарност, или да не се изсилва и да разговаря с него, както обикновено.

— Илюха, имаме проблем — изведнъж каза Федулов далеч не онова, което бе очаквал да чуе Иля.