Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 2

Кървава баня. Личеше си, че е завършил литература.

Оставих чашата с кафе.

— Добре, Майло. Вече загубих апетит. Сега ми кажи какво общо има всичко това с мен.

Той продължи, все едно че не ме е чул.

— Обадиха ми се в пет сутринта. Оттогава газя в кръв и карантии до глезена. Как вонеше само там — хората миришат кофти, когато умрат. Не става въпрос за разложението, тази воня предхожда разложението. Мислех си, че съм свикнал с нея. Но от време на време ме срязва ей тук. — Той заби показалец в корема си. — Пет сутринта. Вдигнаха ме от леглото. Главата ме цепеше до полуда. Кръв и карантия в пет сутринта. Господи!

Стана, отиде до прозореца и се загледа над върховете на боровете и евкалиптите. От мястото, където седях, виждах тънката струйка дим, проточваща се от нечий комин.

— Тука наистина е супер, Алекс. Не ти ли става скучно от време на време да си седиш ей така, в рая, без никаква работа?

— Ни най-малко.

— Да. Сигурно си прав. И сега не ти се слуша повече за Хендлър и момичето.

— Престани да ме работиш с трика на фурнаджийската лопата, Майло, и изплюй камъчето.

Той се обърна и сведе поглед към мен. Умората бе очертала няколко нови бръчки по едрото му грозновато лице.

— Уморен съм до смърт, Алекс. — Държеше чашата си с две ръце като застарял грубоват Оливър Туист. — Което е единствената причина да си поискам още от твоята кафеподобна помия.

Взех чашата и я напълних отново. Той шумно отпи няколко глътки.

— Имаме евентуален свидетел. Едно хлапе, което живее в същата сграда. Доста е объркано, не е съвсем сигурно какво точно е видяло. Само го погледнах и веднага се сетих за теб. Ти можеш да поговориш с него, можеш дори да пробваш хипноза, за да подпомогнеш паметта му.

— Нямате ли си психолози за подобни случаи?

Майло бръкна в джоба на палтото си и измъкна оттам купчина снимки, направени с „Полароид“.

— Хвърли един поглед.

Прегледах набързо снимките. Онова, което видях, накара стомаха ми да се преобърне. Побързах да му ги върна.

— За бога, не ми показвай такива неща!

— Каква кланица, а? Кръв и карантия. — Той пресуши чашата си. — Съкратиха щата на психолозите до един човек, който в момента и без друго е достатъчно зает със задачата да разкара откачалките, които се натискат да работят при нас. Другият му сериозен проблем са откачалките, които вече са на работа в участъка. Ако река да се обърна към него, първо ще трябва да напиша съответната молба и да се наредя на опашката. Освен това там понятие си нямат от деца. А ти ги разбираш.

— Но не разбирам нищо от убийства.

— Зарежи убийството. То е мой проблем. Поговори с хлапето, което е едва седемгодишно.

Замислих се. Той протегна към мен ръце с обърнати нагоре длани.

— Виж, не искам да те муфтя. После ще те черпя един обяд. Има едно италианско ресторантче, не е супер луксозно, но става. Спагетите им са безупречни, а и е недалеч от…