Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 29

Анабет прокара пръст през пясъка. Без наистина да мисли за него, тя нарисува йероглифния символ за Изида: тиет.

— Аз също ще направя някои проучвания. Моите приятели в хижата на Хеката може да знаят нещо за магията на Птолемей. Може би мога да помоля майка ми да ме посъветва.

Мисълта за майка й я накара да се почувства неспокойна.

Днес Серапис бе на косъм да унищожи както Анабет, така и Сейди. Той бе заплашил, че ще ги използва като портали, през които да прати Атина и Изида към тяхната гибел.

В очите на Сейди се четеше ярост, сякаш мислеше за същото.

Не можем да оставим Сетни да продължава с експериментите си. Той ще разкъса световете ни на парчета. Трябва да намерим короната или…

Тя погледна към небето и дъхът й секна.

— А, превозът ми е тук!

Анабет се обърна. За миг си помисли, че Арго II слиза от облаците, но това беше друг вид летяща лодка — малка египетска, тръстикова лодка с нарисувани очи на носа и едно бяло платно, върху което беше изрисуван символът тиет.

Тя акостира леко на ръба на прибоя.

Сейди се изправи и изтупа пясъка от панталоните си.

— Да те закарам до дома ти?

Анабет се опита да си представи лодка като тази да доплава в Лагера на нечистокръвните.

— Всичко е наред. Мога да се прибера и сама.

— Както кажеш. — Сейди сложи раницата на раменете си, а след това помогна на Анабет да се изправи. — Каза, че Картър е нарисувал йероглиф върху ръката на гаджето ти. Това добре, но аз предпочитам да поддържаме връзка лично.

Анабет се подсмихна.

— Права си. Не можем да разчитаме на комуникацията между момчетата. — Размениха телефонните си номера. — Само не се обаждай, освен ако не е спешно — предупреди тя. — Активността на мобилните телефони привлича чудовища.

Сейди изглеждаше изненадана.

— Наистина ли? Не съм забелязала. Предполагам, че тогава не трябва да ти изпращам селфита със смешни лица по Инстаграм.

— Вероятно не.

— Е, до следващия път. — Сейди прегърна Анабет.

Анабет беше малко шокирана, да бъде прегърната от момиче, което току-що е срещнала — момиче, което може да я възприеме като враг. Но жестът я накара да се почувства добре. В ситуации на живот и смърт, Анабет беше научила, че може да се сприятелява доста бързо.

Тя потупа Сейди по рамото.

— Пази се.

— Много рядко. — Сейди се качи в лодката и я избута навътре в морето. От нищото се появи мъгла и се сгъсти около нея. Когато мъглата изчезна, лодката и Сейди Кейн ги нямаше.

Анабет се загледа в пустия океан. Замисли се за Мъглата и Дуат и как бяха свързани, но мислеше най-вече за жезъла на Серапис, и за воя на черното куче, който бе прозвучал, когато го намушка с камата си.

Това, което унищожих, не беше бъдещето ми, убеждаваше се сама. Аз създавам собственото си бъдеще.

Но някъде там магьосник на име Сетни имаше други идеи. Ако Анабет възнамеряваше да го спре, й предстоеше сериозно планиране. Тя се обърна и тръгна на изток по плажа, по дългия път към Лагера на нечистокръвните.