Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 27

Серапис каза с насмешка.

— Добър опит, магьоснице.

Той вдигна жезъла си, за да порази приятелката й, и Анабет скочи. Ръката й стисна дръжката на камата и я издърпа от черупката.

— Какво? — извика богът.

Анабет изхлипа дрезгаво и заби оръжието в шията на кучето.

Очакваше експлозия, но вместо това, камата беше всмукана във врата на кучето като кламер в прахосмукачка. Момичето едва успя да пусне ръкохватката. Изтърколи се настрани, а кучето започна да вие, да се свива и сгърчва, докато не се пръсна вътре в черупката на чудовището. Серапис изрева. Разтърси жезъла, но изглежда не успяваше да го пусне.

— Какво направи? — извика той.

— Отнех бъдещето ти — отговори Анабет. — Без него си нищо.

Жезълът се пукна. Нагорещи се толкова, че Анабет усети как косъмчетата по ръцете й започват да горят. Пропълзя назад в пясъка, когато лъвската и вълчата глава бяха засмукани в черупката. Целият жезъл се деформира в червена огнена топка в дланта на бога. Серапис се опита да я отърси от ръката си, но топката само заблестя още по-ярко. Пръстите му се свиха навътре. Дланта му беше всмукана. Цялата му ръка се сви и изпари, погълната от огнената сфера.

— Не мога да бъда унищожен! — извика Серапис. — Аз съм апогеят на сливането на вашите светове! Без моите напътствия никога няма да стигнете до короната! Всички ще загинете! Вие ще…

Огненото кълбо се разгоря и засмука бога във вихъра си. След това премигна и изчезна, сякаш никога не бе съществувало.

— Уф! — каза Сейди.

Седяха на плажа по залез-слънце, гледаха прилива и слушаха воя на аварийните коли.

Бедният Рокауей. Първо бурята, после влакова катастрофа, срутване на сграда и беснеещ бог, всичко в един ден. Някои общности никога нямат почивка.

Анабет отпи от своята Райбина — британска напитка, която Сейди беше призовала от „личния си склад“ в Дуат.

— Не се тревожи — увери я магьосницата. — Призоваването на храна не е трудна магия.

Както беше жадна, напитката се стори на Анабет по-вкусна дори от нектара.

Сейди изглежда се възстановяваше. Амброзията беше свършила работата си. Сега, вместо да изглежда така, все едно е на смъртно легло, момичето просто имаше вида на човек, прегазен от стадо мулета.

Вълните се плискаха в краката на Анабет, помагайки й да се отпусне, но все още усещаше остатъчно безпокойство от срещата си със Серапис — някакво бръмчене в тялото й, сякаш всичките й кости се бяха превърнали в камертони.

— Спомена едно име — припомни тя. — Сетни?

Сейди сбърчи нос.

— Дълга история. Зъл магьосник, върнал се от мъртвите.

— Ооо, мразя, когато зли хора се връщат от мъртвите. Ти каза, че… си му позволила да се освободи?

— Е, с брат ми се нуждаехме от помощта му. По онова време нямахме голям избор. Във всеки случай, Сетни избяга с „Книгата на Тот“, най-опасният сборник с магии на света.

— И е използвал магията й, за да събуди Серапис.

— Изглежда логично. — Сейди сви рамене. — Чудовището крокодил, с което брат ми и гаджето ти се бориха преди известно време — Синът на Собек — няма да се учудя, ако е бил друг от експериментите на Сетни. Той се опитва да комбинира гръцката и египетската магия.