Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 35

Става късно.

Катя предложи да я закара с колата, но мис Донели предпочете да се прибере сама. Свежият вечерен въздух и тишината й подействаха успокояващо, но не намалиха болката и разочарованието. Най-лошото бе, че нейните илюзии се разбиха. Искаше да има мъж, на когото да се довери, но за разлика от Катя нямаше късмет. Попадна на човек, който се подигра с чувствата й, мамейки я още в самото начало.

В къщи Кейт написа писмо на Майкъл. Изля всичката си мъка и гняв. Въпреки че вече бе полунощ, тя наметна палтото си и пусна плика в пощенската кутия зад ъгъла. Не искаше да рискува: в момент на слабост би могла и да не го изпрати.

— Затегнете коланите! След няколко минути се приземяваме в Париж. Надяваме се, че пътуването беше приятно и ще се радваме да ви посрещнем отново на борда на нашите самолети… — съобщи стюардесата, повтаряйки съобщението и на френски.

Кейт съжаляваше, че в училище не бе изучавала по-задълбочено този език. Отвори за стотен път папката със скиците и мострите. Тед седеше до нея и гледаше съсредоточено през илюминатора. Дано Шарл Русел оцени добре нейните разработки.

Митническата проверка премина формално. В чакалнята О’Мейли намери шофьора на хотел „Морис“. Като единствени гости имаха честта да пътуват с ролсройс.

Денят бе слънчев. Под дърветата се топеше последният сняг. Мекото време примамваше хората по улиците, където пъплеше непрекъснат поток от автомобили.

— Ще слезем тук! — обърна се Тед към шофьора.

— Струва ми се, че има задръстване — отбеляза Кейт.

— В Париж често се случва. Намираме се на площад „Конкорд“.

На площада се извисяваше стар египетски обелиск, неудачно съчетан с железни фенери по улицата. Недалече се виждаха хотел „Крилон“, морското министерство и американското посолство. Тръгнаха по улица с много магазини и спряха пред „Бристол“.

— Изминахме почти половината път — отбеляза О’Мейли. — Да се отбием за малко в бара на хотела.

Седнаха до прозореца, откъдето мис Донели с интерес наблюдаваше минувачите по тротоара.

— Едно мартини, моля — каза тя, когато дойде келнерът.

— Донесете мартини — за мен и за дамата! — поръча на френски Тед и започна да прелиства работния си план.

Докато отпиваше, Кейт тайно го наблюдаваше. И в този момент си даде ясна сметка за чувствата, които изпитваше от дълго време към него. Всъщност тя се влюби в О’Мейли от пръв поглед още при пристигането си на гарата в Дъблин, но не искаше да го признае дори пред себе си. По всякакъв начин се стремеше да го отблъсне и намрази. Двама мъже се появиха едновременно в живота й и това я обърка. Преживяванията й се разминаваха с представите й за любовта.

— Утре — закуска в хотела, среща с Русел, посещение на модната му къща след обяд. За вечеря сме поканени на неговата вила във Фонтебло. В сряда…

Той вдигна очи към нея и погледите им се срещнаха за миг. Повика келнера и плати сметката.

Пътят им минаваше по „Риволи“ — най-оживената търговска улица в града, където стърчеше импозантната сграда на хотел „Морис“. Очакваха ги. Показаха им стаите, които бяха една до друга с междинна врата. Кейт разопакова багажа си и се доближи до прозореца, откъдето се откриваше чудесен изглед към Тюйлери.