Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 2

— Майкъл ли ви изпрати? — попита тя, след като дойде на себе си.

— Да. Помоли ме да ви посрещна. Тук съм от половин час…

— Очаквах него — отвърна Кейт. — Пристигнах отдавна и бих изпила чаша чай.

— Ще изпълня желанието ви! — съгласи се мъжът и я поведе.

Като че ли камък се смъкна от плещите й и малко оставаше да се хвърли на врата му. Настроението й се повиши. Нямаше причини да се страхува. Непознатият назова нейното име, а това несъмнено бе знак, че го изпраща Майкъл. Той взе куфара и посегна към папката й.

— Благодаря, сама ще я нося — настоя Кейт. — Рисунките не са тежки и са много… ценни за мен — допълни тя, следвайки го към изхода.

Папката съдържаше новите й творби, а тя не искаше да ги показва веднага на Майкъл. Застана пред колата на непознатия, докато шофьорът подреждаше нейния багаж със сръчни движения. Неохотно му подаде папката, за която нямаше място върху тапицираните с кожа седалки.

Телефонът в автомобила звънеше непрекъснато, от радиото се долавяше тиха музика.

Мъжът влезе в колата след нея, натисна бутона за автоматично вдигане на стъклата, за да се изолира от уличния шум и вдигна слушалката.

— Задачата е изпълнена! — каза той и затвори телефона.

Кейт протегна ръка да хване слушалката, но не успя. Колата потегли и се вля в уличното движение. Имаше чувството, че я отвличат. Човекът до нея гледаше мрачно и Кейт за момент се усъмни в намеренията му. Естествено това бе плод на въображението й. Но все пак тя не знаеше накъде пътуват.

— Къде е Майкъл? — неспокойно запита Кейт.

— Майкъл е в Америка. Пушите ли?

Непознатият извади пакет цигари от джоба на сакото си и запали. Кейт го погледна недоверчиво.

— Какво означава това? — разтревожи се тя. — Трябваше да ме посрещне тук, в Дъблин?

Автомобилът намали скорост, давайки предимство на автобус от обществения транспорт. В центъра на града се движеше безкраен човешки поток.

— Съжалявам, че ще ви огорча, — отвърна мъжът — но Майкъл замина за САЩ. Той ми е шурей.

Подаде й визитната си картичка. Буквите се мержелееха пред очите й и тя не разчете написаното:

— Благодаря. Но кажете ми все пак, кой сте?

— Тед О’Мейли — представи се той.

Беше чувала това име. Тед О’Мейли бе брат на Диана и зет на Майкъл — управител на тъкачница за туид.

„Студен човек“! — така го бе преценил Майкъл.

За Тед от значение бе само работата. Нищо друго не го вълнуваше. И понеже беше брат на Диана, той се превръщаше във враг за Кейт.

— Искам да говоря с професор Догън! — настоя Кейт.

— Невъзможно е! Както ви казах, той е в Америка. В Лонг Айлънд, за да съм по-точен. Поканен е като гост лектор за зимния семестър.

— Не може да бъде… Аз съм негова студентка, той осигури стипендията ми за колежа „Тринити“. Затова съм тук — промълви Кейт, но бързо осъзна, че Тед би могъл да използва всяка дума срещу нея.

— Доколкото знам, в колежа „Тринити“ работят и други професори, които дори сами почистват четките си за рисуване и са по-сдържани спрямо своите асистентки.

Забележката жестоко оскърби Кейт.