Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 5

— Естествено, знаете съдържанието, нали? — подхвърли Кейт. — Може дори да сте диктувал и текста?!

— Ако искате, вярвайте, но действително не съм чел писмото!

Кейт се отпусна. Срещу нея беше белокосата жена от стената. Гняв я обзе при мисълта, че се оставяше така лесно в ръцете му.

„Не може да бъде! — мина през главата й. — Това ли е краят?“

Извади писмото от плика, постави го в скута си и го погали. През това време Тед запали цигара със златната си запалка. Кейт се опита да запази самообладание. Установи, че ПОЧЕРКЪТ бе на Майкъл. Фирмената бланка я навеждаше на мисълта, че то е било написано в този кабинет, на това място. Тед е попритиснал шурея си, кой то от страх пред обществен скандал е бил принуден да се съгласи да отпътува до Америка. Тед беше замесен…

Очите й се насълзиха, докато четеше прощалното писмо от Майкъл.

„Скъпа Кейт! Тъй като остават няколко минути до излитането ми за САЩ, възлагам на Тед да те информира за причините, принудили ме на тази стъпка.

Скъпа, трябва да знаеш: времето, прекарано с теб, ще остане незабравимо за мен. Аз те обичам и винаги ще те обичам, Кейт. С Диана искаме да започнем отначало. Вероятно в бъдеще ще ни се отдаде да имаме брак, основан на внимание и симпатия, ако не на любов.

Кейт, животът е пред теб. Ще направиш кариера и ще си намериш мъж, който да ти донесе щастие и да ти даде това, което аз не успях.

Винаги, докато съм жив, ще нося в сърцето си твоя образ, скъпа.

Сбогом, Кейт, и извинявай…

Майкъл“

Притъмня й. Кейт осъзна отчайващото си положение. Погледна Тед О’Мейли, който стоеше до прозореца с гръб към нея.

— Какво ще предприемете? — попита той, без да се обръща.

Тя сгъна писмото и го остави на бюрото.

Ще си потърся работа, както би направил всеки в подобна ситуация.

— А какво ще стане със следването ви в колежа?

— Ще прекъсна!

Тед рязко се обърна и седна на ръба на бюрото:

— Не избързвате ли? В колежа преподават и други професори, много по-добри от професор Догън, мис Донели?

Кейт се изправи и отговори остро:

— Какво значение има за вас, как ще постъпя?

Ирландецът извади от чекмеджето чекова книжка.

— Достатъчни ли са две хиляди лири? — предложи той, без да я погледне, докато попълваше чека.

Кейт застана като втрещена.

„Две хиляди лири!? За какво? За едно посвещение на книга, една телеграма и нейна скица? Или за мълчанието й? Да не би този човек да си въобразява, че може да ме купи!“

— Съжалявам! — решително отвърна тя. — Документите, които предполагате, че притежавам, не се продават.

Тед мълчеше. Попълни чека и й го подаде над бюрото.

— Смятам, че сумата е задоволителна като обезщетение за разходите и неприятностите, които сте преживели заради моя шурей. Ако продължите следването си, всичко ще бъде забравено. Затова отново ви напомням да унищожите писмата на Майкъл и да не предприемате нищо, което може да накърни чувствата на сестра ми или да застраши брака й. Приемате ли?

— Не познавам сестра ви — отбеляза Кейт. — Не съм от хората, които причиняват зло на другите. Дори й съчувствам, защото един брак, в основата на който стоят само парите, е обречен на провал.